„Внимание! Паднал ангел“ на младия режисьор Любомир Колаксъзов и „Пейзаж“ на абсолвента от НАТФИЗ Михаил Цанков са първите премиерни представления, при това в една вечер – 20 септември, в „Сфумато“ за сезон 24/25. На 30 септември Симона Тодорова дебютира с хореографската си феерия „Чертеж на съня“, в която звучи гласът на Каталин Старейшинска. Няма никакво съмнение, че професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев ще продължават да дават зелена улица на най-новите поколения в гилдията, без да се страхуват от конкуренция – голям проблем за много от трупите.
Създателите на прочутата Театрална работилница открай време създават школа, в която категорични български и световни автори делят афиша с млади автори и експерименти. Съвсем ново е „Свлачище“ на Васил Балев с Александра Василева и Свежен Младенов. „Мъжът и Жената – два отделни къса от битието. Две фигури на любовта и смъртта. Двама уморени играчи. Мъжът или Жената трябва да изтласка другия извън рутината на връзката, извън полусънното повторение на дните“, казва режисьорът Григор Антонов. Много гледани са „Приключенията на И.К“ на Стефан Иванов. Зад инициалите се крие провинциалната чародейка от XX век Иванка Курвоазие, която има приятелки в Сливенския затвор, фалшива диплома за готвачка, рейки сертификат и незавършен фризьорски курс, но мечтае да изкара курс за футболна съдийка. Опитът за театрален сериал е базиран на сюрреалистичните, екзистенциални и небивали патила на добре известната из Фейсбук дама.
„#антитъга“ е пърформанс по текстове на поета драматург Стефан Иванов – „представя вътрешния свят на съвременния, лишен от успешни социални рефлекси човек, неговия абсурден и черен хумор, безсилието му в средата и държавата, постоянното самообвинение за неспособността му да се адаптира към тях и да изгради своето щастие“. Удоволствие за душата е „До последен дух“ по едноименните мемоари на Рашко Младенов. Ветеранът води публиката на пътешествие, сравнимо и с „1001 нощ“, и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн, но за разлика от тях, то действително се е състояло, както казва Димитър Стоянович.
