„Страсти в кухнята“, 2023, Франция, сценарист и режисьор Тран Ан Хунг, продуценти: Оливие Делбоск, Седрик Илан, Бастиен Сиродо; оператор Джонатан Рикебург, художник Тома Бакени, костюми Ну Йен-Ке Тран, в ролите: Жулиет Бинош, Беноа Мажимел, Пиер Ганер, Ян Хаменекер, Жан-Марк Руло. Награда за режисура от Кан. Разпространява CineLibri.
Геновева ДИМИТРОВА
Готвенето като поезия. Не съм гледала подобен филм. И вие не сте. Създаден по мотиви от романа „Страстният епикуреец“ на Марсел Руф – бестселър във Франция през 20-те години на ХХ век, „Страсти в кухнята“ омайва. Дори хора като мен, безразлични към готвенето.
През 1885 г. приятната Йожени (Жулиет Бинош) бере зеленчуци в градината. Обелва си морков и го хрупа. Салатите, цвеклото, подправките са стоварени в кухнята. Там са Йожени и младата прислужница Виолет (Галатеа Белужи). След като е взел вана, при тях влиза едрият и брадат Доден Буфан (Беноа Мажимел) – прочут кулинар и гастроном. Йожени му е асистентка от 20 години. И е не по-малко талантлива. Буфан е влюбен в нея. Периодично й предлага женитба, но тя благо отказва. Неговото обкръжение са още четирима важни господа – хранят се и обсъждат разни теми. През това време Йожени обядва/вечеря с Виолет. В действието е намесена и малката Полин (Бони Шаньо-Равоар) с уникален нюх за ингредиентите на ястията. Режат се месо и зеленчуци, течности кипят на печката, масло цвърчи, пекат се риба и месо, огън бумти, а Буфан с голи ръце вади късове от тенджерите… Когато Йожени се разболява, той започва да готви специално за нея и благоговейно я наблюдава как се храни. В десерт тя открива пръстен с диаманти. Този път не отказва. „В есента на живота ни“, казва той. „Аз съм в лятото“, отвръща тя.
В продължение на 145 минути сме свидетели на изобретяването, приготовлението и изяждането на разни ястия – от простия омлет, който поемат с лъжица, до най-изтънчените и завързани произведения на кулинарното изкуство. А когато принцът на Евразия кани Буфан и компанията му на обяд, който трае осем часа, той е недоволен от липсата на стил. И се заканва, че като върне визитата, ще приготви телешка яхния. „Много е проста“, промълвява Йожени. „Да, но пък е френска“, отвръща Буфан.
Колкото зеленината навън е пищна и свежа, толкова в къщата е сумрачно. Методичните етапи от готварството се редят под акомпанимента на птичи мелодии, кравешко мучене, кучешки лай… Никаква музика, освен Масне на финалните надписи. Камерата на Джонатан Рикебург е в постоянно движение и живописно запечатва атмосферата на труд, радост или печал. Целият красив филм излъчва висок вкус.
Неизменно е радост да гледаш Жулиет Бинош, но тук е различна – мълчалива и сияйно усмихната. С Беноа Мажимел са били партньори в живота и заедно възпитават общото си дете. И в дуета им се усеща истинска топлина и близост.
Виетнамецът Тран Ан Хунг (1962) отдавна живее във Франция. И филмът му е абсолютно френски – от култа към храната, през изяществото, до остроумието. Но в същото време ритъмът е медитативен по азиатски. Освен „Страсти в кухнята”, Тран Ан Хунг има още три филма. Най-прочут е дебютът му „Аромат на зелена папая” (1993, „Златна камера“ от Кан). Сега напълно заслужено е с наградата за режисура.
„Страсти в кухнята“ не ми излиза от погледа. Но по екраните е вече и спиращият дъха „Уроците на Блага“ (2023) на Стефан Командарев, за който съм писала във „Филтър“. Филмът има „Кристален глобус“, награда за женска роля на Ели Скорчева и награда на Екуменическото жури от Карлови Вари, „Златна роза“ за сценарий, за женска роля, за операторско майсторство, на СБФД от 41-вия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Той е българското предложение за международен „Оскар“. Не го пропускайте.
