Нов скандал избухна с поредното участие на България на Венецианското биенале от 20 април до 24 ноември. Художникът Петко Симеонов Петков, популярен в арт средите като Петко Дурмана, обвини Министерството на културата, че не разпространило информация за конкурса за биеналето, което вече е на етап предварителна селекция.
Пред bgart.bg и filternews.bg Дурмана обясни, че само 17 проекта са участвали в селекцията и повечето от кандидатите са били поканени от членовете на комисията. Известният художник настоява да се промени процедурата за участие на България във Венецианското биенале (публикуваме в края цялото писмо на Петко Дурмана, адресирано до медиите, премиера, министъра на културата и шефа на праламентарната комисия по култура).
Иначе на специална пресконференция стана ясно, че темата на следващото биенале във Венеция е „Чужденци навсякъде“. Във фокуса на работата на творците ще бъдат имигранти, емигранти, дисиденти, бежанци и изгнаници, обяви организаторът на събитието Надежда Джакова, комисар и завеждащ филиал „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ към Националната галерия. Куратор на 60-тото издание е бразилецът Адриано Педроса, директор на Художествения музей на Сао Пауло, първият латиноамериканец на тази позиция.
Работите на творците ще се развият в свят, наситен с множество кризи, засягащи движението и съществуването на хората в различни държави, общности, територии и граници. Свят, натоварен с опасностите от езика, превода, етноса, различията в идентичността, половата идентичност, сексуалността, националността, расата, богатството и свободата.
Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. „Биеналето за изкуство – международно събитие с множество официални участия от различни страни, винаги е било платформа за представяне на творби на чужденци от цял свят. Така 60-ата международна художествена изложба на La Biennale di Venezia ще бъде празник на чуждото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на местното“. Част от политиката в биеналето е опазване на околната среда и грижа за нея.
Заместник-министърът на културата Амелия Гешева изрази надежда да бъдат създадени повече възможности за популяризиране на българската култура във Венеция. През 2024 е единадесетото национално участие на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията.
Ето и писмото на Петко Симеонов Петков-Дурмана:
До Г-н Кръстю Кръстев, Министър на културата на РБ
До Г-н Николай Денков, Министър-председател на РБ
До Г-н Тома Биков, Председател на Комисията по културата и медиите в НС
До Медиите
Относно Решение № 754 от 25 октомври 2023 г. на Министерския съвет за участието на Република България в 60-ото издание на Венецианското биенале за изкуство във Венеция, Италианската република, Статута за национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство, утвърден със Заповед № РД09-835/11.10.2023 г. и Заповед № РД09-909/02.11.2023 на министъра на културата
Уважаеми Г-н Министър,
в края на отминалата година под Ваше ръководство Министерство на културата направи трети, пореден опит да организира пълноценен конкурс за представяне на България на Венецианското биенале, който само потвърди, че Министерството няма капацитет и възможност да организира справедлив и прозрачен конкурс, който да осигури качествено участие на страната ни в най-старото и престижно събитие за изкуство. От свое име и от името на много свои колеги искам да Ви помоля, да промените процедурата или да отмените българското участие в биеналето.
Вие вероятно сте наясно, какви са проблемите в Министерството, които пречат да се изпълни подобна процедура, но смея да Ви уверя, че провалите в провеждането на така наречения конкурс водят до месеци загубено време на десетки български творци и куратори и което е по-лошо, до негативно отношение на българското общество към съвременното ни изкуство.
Писмото ми няма за цел да изрежда многобройните нарушения, които са извършвани от служители на Министерството и членовете на комисиите за оценяване на проектите, защото моята задача като художник е да създавам изкуство, а не да водя съдебни дела и кампании. Целта ми е да сигнализирам Вас, правителството, политически елит и обществото, че вместо да бъдат представени постиженията на българското изкуство пред света и да се подобри международната представа за България, се постига точно обратното, или както е казал българският народ: „Вместо вежди да изпише, очи извади.“. За мен като български художник, който живее в България и повече от
30 години работи в сферата на съвременното изкуство по-голям проблем е, че Министерството с парите на данъкоплатците създава негативен образ на съвременното изкуство в нашето общество.
Няма да изброявам досегашните участия на България на Венецианското биенале, но вероятно и Вие като повечето от българските граждани сте запознат с „картините“ от термоизолационен материал на гръцката марка Фибран и „скулптурите“ на евтини чаши от шведската верига ИКЕА, които „представиха“ България на Венецианското биенале за половин милион през 2019 г.
Конкурсът, който Министерство на културата организира в края на 2023-та година с Вашата Заповед № РД09-909/02.11.2023, дори не успя да достигне до потенциалните участници в биеналето, защото поканата за него не беше разпространена от националните медии и от десетките културни институти, галерии и музеи в рамките на министерството, като така беше извършена предварителна селекция. Уверявам Ви, че до 90 % от българските художници и почитатели на изкуство не е достигнала
информацията, че се провежда подобен конкурс, а като един от участниците в него твърдя, че условията за участие бяха изключително объркани, на места взаимно си противоречаха и дори файловете на документите за кандидатстване изискваха съдействие от компютърен специалист.
Като художник с международен опит бих искал да Ви уверя, че малко от страните, които имат национални павилиони на Венецианското биенале провеждат подобни национални конкурси за представянето си, затова бих си позволил да посъветвам, да бъдат изучени добрите практики на водещите европейски страни и особено тези, които имат национални павилиони повече от 100 години.