Заварвам го да чете нещо в телефона си, пред чаша кафе в лобито на грандхотел „София“. Ярко зелена риза, елегантно кожено яке, зелен часовник го открояват от сивата маса костюмирани посетители на лобито. Срещата ми е с един артистичен, начетен, ерудиран и много приятен събеседник, чието име се свързва както с радиото и телевизията, така и с музиката и колекционерството. Фактът, че той е син на писателя Миле Марковски и внук на известния поет и писател Венко Марковски, дава допълнително дълбоки нюанси на неговата личност.
Игор Марковски е чест посетител на грандхотел „София“, тъй като там организира търговете на аукционната си къща „Аполон и Меркурий“.
„Не ям месо и затова ще хапна супа от червено цвекло, салата от кореноплодни и огретен. Ти не се съобразявай с мен и си поръчай каквото предпочиташ“, казва ми той, когато се настаняваме на масата в основния ресторант на Shades of Red. Очевидно е, че е чест посетител и добре познава менюто на това изискано място в сърцето на столицата. Решавам да му правя компания и така масата ни се отрупва с изцяло вегетариански блюда. Тъй като Игор не пие алкохол и не пуши, обядът ни е гарниран с минерална вода. Той обаче демонстрира вещина по отношение на вината. Препоръчва за ценителите червено Гранд Кюве „Иван Александър“ на избата „Марян“. „Знам, че е добро, защото съм го пращал в чужбина и са оставали много доволни“, отбелязва той.
„Никога в живота си не съм пил, не съм ял пияни вишни, в афтършейва ми няма алкохол, в парфюмите ми също, поръчвам си ги специално.
От пороците ми остана третия, но няма да ти кажа кой е“,
казва с усмивка той. Подмятам, че може би жените са третият му порок. Марковски ме парира с думите, че е щастливо женен вече 33 години и е много доволен и щастлив.
„Понякога животът ти дава сцена, но не ти дава сценарий. Сам го пишеш и е често без репетиция“, казва бившият водещ на „Всяка неделя“ и така започва срещата ни, която е като малка пиеси с начало, напрежение и катарзис.
Игор Марковски е леко приведен, с поглед на човек, който забелязва и най-малките детайли. Познавам го от години, следила съм кариерата му на журналист, на популярно лице от екрана и радио ефира, на колекционер. Разговорът ни започва като между стари приятели, които може да не са се виждали отдавна, но винаги има какво да си кажат. Дори не се налага да му задавам въпроси, той сам започва да разказва. Всичко около него е пъстро, историите му са безкрайни и изключително артистично пресъздавани. Като тази, свързана с детските години на Григор Димитров.
Приятел на Марковски от Хасково го кани да участва в благотворителен търг, като с парите от него трябва да се купят екип и тенис ракета на млада надежда. Игор още пази квитанцията за 50 лева, с които участва в наддаването. След време става ясно, че момчето, което са подпомогнали тогава, е Григор Димитров. Години по-късно Игор среща Гришо на благотворително събитие, разказва му историята, като отбелязва, че е един от първите, поощрили неговата блестяща тенис кариера. Григор Димитров е приятно изненадан и на свой ред всяка година участва в благотворителния търг на фондация „За нашите деца“, която пък Марковски организира вече 16 години. Все още не е ясно какво ще бъде дарението на тенисиста сега, но Марковски е подготвил изненада. Изважда от чантата си пожълтели нотни листове, изписани с избледнял молив. Най-отгоре на партитурата стои датата 28 март 1983 г. и надпис „Бяла въздишка“. Разлиствам нотите, а Игор ми обяснява, че това е оригиналът на един от хитовете на групата LZ. С молив е изписана и цената на песента – 65 лева. Марковски очаква при наддаването партитурата да бъде продадена за внушителна сума. „За да оставиш следа в българската музика, трябва да имаш нотите“, казва ми той и пуска на телефона си „Бяла въздишка“.
Днес известният навремето водещ на „Всяка неделя“ се
занимава основно със своята аукционна къща „Аполон и Меркурий“,
чиято история през годините е изпъстрена с перипетии. „В хотела, в който обядваме, ни арестуваха през 2010 година. Тогавашният МВР шеф Цветан Цветанов ни прати качулки, държаха ни 24 часа в ареста.“ Обвинението е, че като организатори на търг с картини не разполагат с необходимата документация за провеждането му. „Действията срещу нас бяха по донос. Отидохме на съд и ни платиха страхотни неустойки. Огромна част от парите дарихме на художествената академия и гимназия“, уточнява той.
Екшънът около Игор не свършва дотук. През 2014 г. от фалиралата Корпоративна търговска банка са иззети 275 картини, които колекционерът е оставил в трезора й. Делото се мотае повече от 8 години, но Марковски се надява скоро да приключи и най-накрая да си прибере картините.
Междувременно насочва енергията си към музиката. Той е двигателят на проекта „Пеещите артисти“. „В един момент си казах, че чалгата ни превзема и че трябва да бъде възродена хубавата българска музика. До днес успяхме да направим около 140 песни, създадени от наши композитори и поети, изпети от известни певци и артисти. Родиха се много хитове, заснехме клипове, правим концерти, разказва Игор и отбелязва с разочарование, че ако не са програма „Хоризонт“ и БГ Радио, няма къде да се чуе българска музика.
Игор Марковски е роден в Скопие, тогавашна Югославия.
Със семейството му идват в България през 1968 година, когато е на 5 години.
Дядо му е известният писател, поет, драматург, фолклорист Венко Марковски. В биографията му пише, че е български и македонски писател, основоположник на македонската литература и „войнстващ македонист“. Венко Марковски обаче израства като българин. Националното му съзнание остава непроменено и от факта, че учи в сръбско училище. По това време българите във Вардарска Македония са подложени на асимилация от властта на кралска Югославия и са обявени за сърби от официалната пропаганда. По-късно Марковски става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация. През 1956 г. е осъден и изпратен в концлагера на остров Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира отново убежище в България.
Венко Марковски и съпругата му Филимена идват в България преди семейството на сина му Миле. Тук го чака тогавашният шеф на Обединените нации с виза и с предложение писателят да замине в Америка. Тодор Живков обаче категорично отсича: „Венко Марковски е нужен в България.“ Това е отговорът на нашата страна заради онзи бурен исторически момент, в който Венко Марковски е в комисията за измислянето на македонския език. „Тогава написва книгата „Кръвта вода не става“, с която категорично казва, че няма македонска нация и такъв народ“, разказва днес неговият внук.
Фамилната история на Марковски е белязана от смъртта на неговия баща писателят Миле Марковски,
който загива при автомобилна катастрофа през 1975 година. „Спомените за моя баща са детски“, споделя Игор. Затова човекът, който оставя изключително трайна следа в живота му е неговият дядо.
„Често ме водеше на гости на най-известните ни писатели, художници, артисти. Историите от тези срещи съм разказал в книга, която още не съм издал. Заглавието й е „Не/вероятни истории“, казва събеседникът ми.
Когато тази книга излезе, сигурно ще прочетем как през близкия до властта Венко Марковски минава върволица от хора, търсещи ходатайства я за кола, я за апартамент и други благини. Самият писател обаче е изключително нематериален човек. „Все питаше защо са ни нужни апартамент и кола. Казваше ме, че когато живееш под наем, си абсолютно свободен, можеш да отидеш където си поискаш, връща лентата Игор. – Дядо ми живееше във вила под наем. Апартаментът, който придоби към края на живота си, го даде на леля ми.“
В спомените на моя събеседник всички съботи и недели са ярък спомен, защото тогава при дядо му се събират видни български интелектуалци и изключително интересни хора. Игор е сред постоянното присъствие там и попива уникалните разговори, които чува. Спомня си как през 70-те години на 20 век дядо му е в най-близкото обкръжение на Тодор Живков. Двамата често си пият кафето, но Венко Марковски така и не влиза във властта. Не случайно в една от книгите на Богомил Райнов, издадени посмъртно и изпълнени с доста крайни оценки за българските писатели, Венко Марковски е описан като много наивен човек.
Игор добре си спомня едно от гостуванията с дядо му при Богомил Райнов.
„Той му носеше две картини. Подава му ги и казва: В замяна искам да ми дадеш една от баща ти. Богомил първо се намръщи, но когато разбра, че дядо му дава две творби на Цанко Лавренов, подскочи. Влезе в една стая и донесе картина на Николай Райнов“. Тази картина в момента се намира при останалите арестувани от трезора на КТБ.
Самият Игор Марковски е известен с колекционерската страст и аукционите, които организира. Интересите му обаче са толкова разнообрази, че човек трудно може да ги обхване. Той е и журналист, и тв и радиоводещ, и продуцент. В същото време е завършил и ВИТИЗ и УНСС. Бил е актьор в театъра в Търговище, както и част от трупата на столичния „Сълза и смях“. Мнозина сигурно не знаят, че като хлапе участва във филмите „Деца играят вън“, „Войната на таралежите“. Името му може да се види и във финалните надписи на „Златната река“ и „Ева от третия етаж“.
Всъщност Марковски е най-младият студент, завършвал някога театралната академия – тогава е само на 20 години. При дядо писател съвсем резонни са очакванията, че и внукът ще тръгне по същия път и ще кандидатства Българска филология. Намеренията на Игор обаче са съвсем различни. Той се подготвя за изпитите във ВИТИЗ, като ходи на уроци в Народния театър при Венелин Пехливанов и Асен Миланов. Един ден Стефан Данаилов го вижда в театъра и учудено пита: „Игорчо, какво правиш тук“. Когато разбира какви са заниманията на младия. Марковски, е доста изненадан.
„В един момент дядо ми попита как върви подготовката за изпита по български в университета. Измърморих, че уча, но и че ще кандидатствам във ВИТИЗ.“
„Аз шут в къщата не ща“, порязва го Венко Марковски.
Това принуждава Игор да кандидатства и в Софийския университет. Ден преди изпита той решава да прочете някои от по-непознатите му произведенията в конспекта. Спира се на „На острова на блажените“ на Пенчо Славейков, на стихотворенията на Гео Милев. „Не се задълбочих на Вапцаров, Йовков, Елин Пелин, защото за тях бях готов да седна и да пиша“. Идва денят на изпита, темата е изтеглена и се оказва, че Игор трябва да пише за „На острова на блажените“. „Само се усмихнах и взех химикалката. Когато към 9,30 вдига очи, видях дълга опашка от чакащи да си предадат работите. Учудих се, че всички толкова бързо са свършили. Аз бях изписал 18 листа. Взех ги и се наредих на опашката“, спомня си бъдещият артист. Тогава разбира, че всички пред него предават бели листове, защото не са очаквали да се падне тази тема. Виждайки изписаното от Марковски, квесторите са изключително учудени. Още по-изненадан е самият Игор, когато излизат резултатите и срещу името му се мъдри оценката 5, 98, което му отрежда второ място в кандидатстудентския списъка.
Марковски обаче продължава да се явява на кръговете във ВИТИЗ. Стига до пети, когато
вратата на залата се отваря, излиза една преподавателка и с жест му показва, че е приет.
Години по-късно разбира, че първоначално е записан в класа на Гриша Островски, но проф. Сашо Стоянов, приятел на дядо му, го взима в неговия клас, разменяйки го с други двама студенти. В крайна сметка Венко Марковски приема решението на своя внук да стане артист, но го гледа на сцената чак в края на 4-и курс на дипломната му работа.
„Знаеш ли какво пише в книгата за Ванга, която написа нейната племенница Красимира Стоянова“, пита ме Игор. Признавам, че нямам представа. „На страница двеста и някоя си пише: Венко Марковски и Иван Аржентински запознаха Ванга с Тодор Живков.“
„Когато тя идваш от Петрич в София, винаги отсядаше при дядо ми. Тогава пред вилата в Банкя се нареждаше колона от черни волги с перденца. Хората от властта се допитваха до нея“, спомня си Игор.
Тодор Живков обаче отказва да се срещне с пророчицата. При едно от понеделнишките им кафета Венко Марковски го увещава да се види с нея. „С шарлатанки не разговарям“, казва Живков. След дълги убеждения все пак склонява за среща. Писателят води Ванга при бившия Първи, двамата остават насаме.
След половин час Живков излиза пребледнял, с капчици пот по челото
и казва на секретарката: „Да не съм чул една дума против леля Ванга. Да й се осигури кола, да се определи държавна такса и всеки, който иска, да ходи при нея.“ След това Тодор Живков признава на Венко Марковски, че пророчицата му е казала неща, които дори съпругата му Мара Малеева не знае.
В разговора с Игор Марковски няма как да не стане дума и за времето му във „Всяка неделя“. С известно прекъсване той е на два пъти водещ на култовото предаване.
Преди това да стане обаче, бащата на „Всяка неделя“ Кеворк Кеворкян често гостува в дома на дядо му и не рядко намира събеседниците там. Игор също присъства на тези срещи. Един ден тогавашният министър на културата Георги Йорданов съобщава на Венко Марковски, че световен артист ще бъде опериран в България. Звездата е настанена в станцията на ЦК на БКП в Банкя, а Георги Йорданов предлага на Венко Марковски да я приеме в дома си. Вечерята е организирана, поканен е и Кеворк Кеворкян с идеята този артист да бъде гост във „Всяка неделя“. На тази вечеря присъства и Игор, който взима личен автограф от световния диригент Херберт фон Караян. На свой ред Кеворкян уговаря интервюто си с него.
Историите, които може да разкаже Игор Марковски, е невъзможно да се вместят по време на един обяд. Изключителна житейска привилегия е, че произхожда от такава фамилия и че се е докоснал до големите интелектуалци и обществениците на България, както и до не малко световни имена. За следваща среща оставихме да ми разкаже за автографа, който взима от Лайза Минели в самолета за САЩ и за приятелството си с световноизвестния продуцент, носител на 16 награди Грами и на Оскари Дейвид Фостър.
Стигаме и до темата за личния живот, но тук удрям на камък. Игор само отбелязва, че опазил семейството си от прожекторите. Още в началото на разговора ми каза, че е щастливо женен, в края сподели, че има големи син и дъщеря.
Отново стана дума за дядо му и за това, че през 1986 г. Венко Марковски пише своето завещание. Кой какво получава са си фамилни работи. Тогава обаче Игор чува от дядо си три предсказания. Първото е, че Германия ще се обедини, което се случва. Второто е, че България и Македония ще се обединят. Третото е лично, което няма как да разберем.
„От предсказанията на дядо ми остана да се случи само обединението на България и Македония. Ще видим, ще стане“, казва Игор Марковски преди да приключим нашия вегетариански обяд.
МЕНЮ
Ресторант Shades of Red в грандхотел „София“, ул. „Гурко“ 1
Супа от червено цвекло – 10 лв.
Салата от кореноплодни, с кедрови ядки, домашно песто и хрупкави брускети – 19 лв.
Огретен с допълнително българско кисело мляко от екологична мандра – 23 лв.
Веган ризото с с императорски ориз, задушени зеленчуци и чери домати – 21 лв.
Безглутенова торта – 15 лв.
Минерална вода „Суржива” – 9 лв.
Две кафета – 10 лв.
ОБЩО – 107 лева
Петя Бахарова