Любовният живот на Иван Вазов е не по-малко богат от творчеството му. Похожденията на Патриарха на българската литература са описани от не един и двама съвременници и изследователи и дори се стигна до раждането на легендата, че е починал по време на сексуален акт. Никой не знае кой и как е сътворил тази любопитна история, твърде далеч от истината. А тя е, че писателят умира в дома си пред очите на сестра си Въла Вазова-Фетваджиева и дъщеря й Събка. Малко преди това му става зле и ляга да си почине. По съвет на извикания лекар му дават малко коняк. Десет минути по-късно, на 22 септември 1921 г., приключва земният път на едно от най-големите имена в българската литература. Според друга версия пристигналият лекар само е констатирал липсата на сърдечен ритъм.
Смъртта на Вазов слага край на единствения му брак, от който той не успява да се отърве повече от 30 години. Когато среща Атина Болярска, писателят минава 40-те, а избраницата му е с десет години по-млада. Вазов вече е известен с подвизите си на нежния фронт, но все още не е открил жената, която официално да вземе за съпруга. Нравите в ония години не допускат един мъж да не е задомен на тази възраст, затова със сватосването се заемат приятели на вече утвърдилия се в литературните среди поет. В ролята на сватовници влизат писателят и виден общественик Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина. Бракът е силно желан и от майката на Иван Вазов – Съба. В началото на октомври 1890 година на соаре в дома на Георгиев се случва първата среща между Атина и Вазов, който е придружаван от майка си. Избраницата произхожда от стар русенски род, много образована жена, завършила киевския Фундоклевски лицей за благородни девици със златен медал. Вуйчо й е митрополит Климент със светското име Васил Друмев. Красивата аристократка е работила като учителка в Русе, но бързо става известна и сред столичния следосвобожденски хайлайф. Атина говори руски, френски, пише стихове, танцува, пее, а Иван Вазов е любимият й поет. В интервю Болярска разказва, че няколко пъти се е разхождала под прозорците на Вазов, защото нейна приятелка й казала, че може случайно да го срещнат. Точно така се и случва, а на следващия ден Магдалина Георгиева кани фамозната русенка на гости, за да я сватосат за поета. Интересен факт е, че съпругата на Михалаки Георгиев и Болярска се познават от Русе.
На соарето Болярска възторжено рецитира стихотворенията от „Епопея на забравените“, което силно впечатлява Вазов. Аристократката с име на богиня умело използва женския си чар, който в съчетание с образованието и възпитанието й изиграва ключова роля за предстоящите й отношения с поета. Бъдещата свекърва обаче не може да бъде заблудена толкова лесно. Тя намира Болярска за „цапната и с много волен характер“. Нещата обаче се случват мълниеносно – годежът е обявен само две седмици след соарето. „Умолявате се да заповядате с госпожата днес по 4 часът у дома да идем в дома на Георгя Болярски, дето ще стане обручението ми с г-жица Атина Болярска. 15 окт. Ваш предан Иван Вазов.“ Това гласи поканата за годежа, която писателят праща на малцина свои приятели. Булчинската рокля е поръчана от Виена, а събитието е насрочено за 4 ноември 1890 г. в църквата „Свети Крал“ (известна в наши дни като „Света Неделя“ – бел.ред.). В еуфорията от предстоящата сватба остава незабелязан единствено гневът на майката на поета, която вярва на инстинкта си и нищо не може да я накара да хареса русенската аристократка. Тя неведнъж се е месила в любовния живот на първородния си син, прави го и сега, но никой не взема под внимание нейното мнение. Именно Съба обаче ще се окаже най-голямото и непреодолимо препятствие пред двамата влюбени. Атина и Вазов се наслаждават на любовта си, но не за дълго, защото класическият конфликт снаха-свекърва се разгаря с пълна сила само няколко седмици след сватбата. Съба е властолюбива и отказва да се оттегли от ръководната роля в домакинството, в същото време Болярска не само че няма никакво намерение да играе ролята на тиха и покорна съпруга, а точно обратното – иска да задава тона на семейните отношения и да наложи свой собствен стил в дома. На 3 юли 1891 г. Вазов, Атина и неизменното присъствие в живота им – свекървата, тръгват на излет с файтон към Рилския манастир. Възниква остър спор между съпрузите, в който Съба се включва. До нейните уши е стигнал слухът, че млад гвардеец упорито ухажва снаха й, а тя от своя страна откликва охотно на похожденията му. Атмосферата в дома на „Солунска“ 17 става все по-нетърпима. В търсене на спасение от вечните скандали няколко месеца по-късно Вазов се изнася. За да опази семейната чест, Съба предприема смел за времето си ход – гони Атина. Властната свекърва изчаква снаха си да излезе, след което моли домашната помощница да събере багажа й в няколко бохчички и заключва вратата. Когато г-жа Вазова се прибира, свекървата се показва от прозореца и й казва: „Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!“.
След тази позорна случка следите на съпругата се губят, но е известно, че Вазов се прибира вкъщи и пада на колене пред майка си с думите: „Какъв голям грях щях да сторя. Бях решил тебе да изпъдя“.
Патриарха на българската литература, оставил в наследство 22 тома произведения, никога не постига пълно лично щастие, защото не успява да се разведе с Атина. А без развод е немислимо да се обвърже с друга жена и да има дете. Авторът на „Епопея на забравените“ подава молба за развод, русенката – за издръжка. Цели четири години минават, преди съдът да приеме молбата на писателя. Болярска обаче обжалва и Светият синод отменя решението заради връзки, които Атина има в средите на владиците.
Нараненият Вазов обаче намира начин да й отмъсти. През 1895 г. Висшият учебен съвет решава учителките да бъдат уволнявани в момента на своето омъжване. Те имат право пак да се върнат към професията, ако останат вдовици. Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение, го приема. Въвежда се и квота по пол, за да бъде даден достъп на мъже до престижната тогава учителска професия. Сред засегнатите от този закон е и Атина Болярска – учителка по професия, омъжена, но не и вдовица. Дали действията на поета още повече усложняват развода му, може само да се предполага, но е факт, че до края на живота си Вазов не успява да се отърве от русенката. В завещанието, написано през 1909 г., Вазов не оставя нищо на Атина. Въпреки волята му тя посмъртно завежда дело и съдът издава примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева тя получава 482 500.
Мария ПЕТКОВА
