През годините името и личността му са обгърнати от недоизказаност, неяснота, дори загадъчност. Творческият му път, както и произведенията му се превръщат в енигма, изтъква изкуствоведът и директор на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева по повод първата по рода си ретроспективна изложба на художника Иван Вукадинов.
Автор, чието творчество прорязва историята на българската живопис от 60-те години на миналия век до кончината му преди година. Автор, чието наследство е събрано, както никога досега, в мащабна експозиция с повече от 130 произведения, за да ни засвидетелства изключителното му познавачество, майсторство и талант. Макар да е съвременник на много от най-известните автори от втората половина на ХХ век, Вукадинов следва собствен път, отдалечен от модните течения, за да ни завещае изкуство, белязано от дълбока емоционалност и философски заряд. Изкуство, което провокира обединяването на усилията на двама изкуствоведи – Аделина Филева и Аксиния Джурова, за да създадат изложбата „Картина извън картината“ – първата посмъртна експозиция, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единствени ни художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи.
В изложбата може да се проследи еволюцията в творчеството на Вукадинов: от традиционната академична живопис, усвоена в ателието на проф. Ненко Балкански и ранните му прояви на импресионистичен пленеризъм и визуален натурализъм; през пътя му на открития в техниката на енкаустиката и символиката на цвета, които го отвеждат към трансцендентната естетика и неговия характерен стил; до деконструкцията на формите и обемите в късните му цикли, където цветът доминира над формата и сюжета. Както е традиционно за най-добре работещия художествен музей в страната – Софийската градска художествена галерия, експозицията е съпътствана и от двуезичен албум, който за първи път изчерпателно представя творческия път на художника – от студентските му произведения до късните картини. В него са включени около 400 произведения, които разгръщат развитието на един от най-значимите български творци и разкриват постиженията през различните етапи в творчеството му. Изложбата и печатното издание са дело на екипа на Софийската градска художествена галерия в партньорство с проф. Аксиния Джурова – изкуствовед и дългогодишен изследовател на творчеството на Иван Вукадинов. В тях са включени произведения от държавни, общински и частни колекции от София и страната и се реализират със съдействието на семейството на художника, както и с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата.
По думите на Аделина Филева познанията на автора за праисторията, както и тези за египетското, етруското, византийското, а съвсем естествено и за българското изкуство, формират не само технологията му, но и сюжетите. С времето те стават все по-изчистени, превръщайки се в знак, в символ. „В ателието Вукадинов експериментира, като променя цветовите комбинации и по този начин творбите носят различна по сила вибрация. Интериори, части от икони, отломки от стенописи, структурирани натюрморти, странни риби, магарета, крави, куче, църква… Внушението е изключително архитектонично.“ Именно „архитектонично“ е и думата, до която най-често прибягваме, за да се опитаме да опишем изкуството на Иван Вукадинов. Описания като ненадминат, уникален често съпътстват разговора за онова, което авторът е създал. Истината обаче е, че става дума за изкуство, в което винаги трябва да говорим и за още нещо – изкуство, белязано от философски размишления, облечена в живопис поетика, материализирани върху платно вдъхновения и тревоги.
Неговите произведения са признати не само в България, но и в чужбина. Той е първият и единствен български автор, чието произведение влиза в престижната колекция на Ватикана, превръщайки го в своеобразен мост между българското изкуство и световното културно наследство. Роден в пернишкото село Ломница, Вукадинов завършва живопис във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София и още през 70-те подрежда четири изложби в Италия, които му помагат да направи кариера там още по времето на Студената война. Талантът му е забелязан и името му е включено в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Най-значимото признание за Вукадинов обаче идва през октомври 2022 г., когато неговата картина „В памет на героите“ е официално поставена във Ватиканските музеи. Това се случва почти 50 години, след като музеят за пръв път проявява интерес към творбата. Тогавашната комунистическа власт отказва да я продаде, защото я смята за национално богатство. Картината е описана от куратора на Колекцията за съвременно изкуство Микол Форти като „творба с поглед извън видимото“, която изследва важни теми като паметта, идентичността, стойността на индивида в общността и корените на човешката същност. Форти отбелязва, че творби като тази на Вукадинов се вписват във визията на Павел VI, според която „независимо от личната вяра, важното е художественото им произведение да може да свидетелства за поглед към това, което е отвъд видимото“.
Тъкмо „отвъд видимото“ трябва да бъдат мислени анализите на Аксиния Джурова. По време на общия им съвместен път в теорията на изкуството тя достига до прозрението, че картините на художника „не променят своето послание и изискват дълго и внимателно съзерцание. Да, именно съзерцание, умение да се вглъбиш в един концептуално и артистично извървян живот. Бързият поглед към тях ще открие само лесно четимите образи и ще подмине извадените от миналото отломки от войната, водена с него и с неговата история. Тази битка иска търпение, а Иван разполагаше с него. Неслучайно художникът вложи повече от три десетилетия в платното „Магарето/ослицата“, което започва в средата на 90-те. Това можеше да го направи само един самотник в нашия забързан, динамичен свят, живеещ извън границите на времето, художник, носещ в себе си тревогите за планетата и за съдбата на човека“.
Да се пише или говори за творчеството на Иван Вукадинов е наистина трудоемка задача. Не само заради нуждата от извънредна подготовка и познания, но и заради факта, че това изкуство винаги дискредитира опитите ни да го анализираме, да го подчиним на установени рамки. Защото сме изправени пред изкуство извън границите на изкуството. Пред картини извън картините. И изложбата в СГХГ, която може да бъде разгледана след 16 септември, е най-доброто свидетелство.
Пламен В. ПЕТРОВ