Проектът „Построено на геометричен принцип“, който заема залите на Софийската градска художествена галерия до 7 юни, е мащабна и до голяма степен закъсняла рехабилитация на конструктивното мислене в българското изкуство от втората половина на XX век. Тази изложба не бива да бъде мислена като поредната ретроспекция на автори и творби, а представлява сложна мултидисциплинарна конструкция, която събира в едно визуални изкуства, архитектура и музика. Чрез нея се прави опит за нов прочит на следвоенния период, като фокусът се измества от чисто идеологическите интерпретации към вътрешните логически и пластични процеси в художествената форма. Използвайки формата на визуално есе, екипът от куратори и изследователи — доц. д-р арх. Анета Василева, д-р Мила Минева, Даниела Радева, Теодор Илиев, проф. д-р Илия Граматиков и Николай Събев — предлага изследване на духа и естетическия фон на една епоха, в която геометрията често се оказва единствената възможна територия за професионална автономия и творческо убежище.
В контекста на българското изкуствознание понятието „геометрична абстракция“ дълго време бе натоварвано с подозрение, а терминът „формализъм“ се използваше като инструмент за политическа цензура. Настоящата експозиция обаче стеснява фокуса именно върху тези „отклонения“ от академичната форма, показвайки, че геометризацията не е просто стилистичен похват, а опит за създаване на нов ред. Интересен е фактът, че изложбата съвсем съзнателно поставя геометрията редом с фигуративното. Това решение е продиктувано от разбирането, че в тоталитарното време чистата абстракция е била по-скоро утопична концепция, докато реалното художествено напрежение се е случвало в процеса на стилизация и структурно опростяване на образа. По този начин изложбата разкрива как художници като Георги Баев, Петър Дочев, Иван Кирков и Мария Столарова са използвали линията и равнината, за да изведат изкуството си извън битовата описателност и разказвателния патос.
Експозиционният обхват е впечатляващ и включва не само живопис и печатна графика, но и текстил, плакат, архитектурни чертежи и учебни задачи. Именно това смесване на културните пластове позволява да се усети общата естетическа нишка, която свързва проектирането на сграда с композирането на графична обложка за грамофонна плоча. Включването на архитектурата в художествена изложба е все още относителна новост за нашите музейни практики, но тук то е абсолютно аргументирано. Работата на архитекти като Стефка Георгиева, Евлоги Цветков и Владимир Роменски показва, че архитектурната мисъл е била водещ фактор в налагането на модерния геометричен език. Техните чертежи стоят на стените на галерията не като техническа документация, а като самостоятелни обекти на визуалната култура, притежаващи своя собствена графична мощ и естетическа стойност. Подобен подход заличава границите между „високото“ изкуство и функционалното проектиране, представяйки една цялостна картина на визуалната среда от периода.
Музикалната среда в изложбата, курирана от Николай Събев (DJ N:Mode), е друг ключов елемент, който превръща посещението в СГХГ в комплексно сетивно преживяване. Звуковата интерпретация под формата на музикален микс не само запълва пространството, но и служи като коментар към динамиката на времето. Включването на елементи от популярната и алтернативна култура, като споменатите от посетители препратки към късно социалистически явления, създава необходимия контрапункт на застиналите форми в живописта. Това е звукът на една епоха, която се опитва да бъде модерна, често имитирайки западни образци, но пречупвайки ги през собствения си дефицит на свобода и технологичен ресурс. Приложната графика, представена чрез плакати и обложки, допълнително илюстрира този стремеж към прогресивност, който в онези години е бил възприеман като „вторичен“, но от днешна гледна точка притежава автентичен модернистичен чар.
Личният елемент също намира своето място в този мащабен проект, макар и индиректно. Спомените на творци като Теодор Ушев за „Кюстендилската група“ и съвместните изяви на баща му Асен Ушев с художници като Георги Алайков-Шопа, напомнят, че зад строгите геометрични структури стоят живи хора и техните приятелства. Това придава на изложбата особена човешка плътност, превръщайки я в разказ за съвместната работа и колективните усилия във време, което по парадоксален начин е стимулирало общите проекти, но често е потискало индивидуалния жест.
Важното присъствие на съпътстващото двуезично издание — каталогът с дизайн на Андреа Попйорданова и Тихомир Стоянов, не може да бъде подминато. Този труд не е просто албум с репродукции, а сериозен теоретичен пътеводител, който дава глас на изследователите да задълбочат разказа за периода. Текстовете в него макар и да не успяват да избягат от клишетата, предлагат аналитичен вектор към историята на изкуството, за да останат като траен документ за едно изследване, което далеч надхвърля времевите граници на самата експозиция.
В крайна сметка „Построено на геометричен принцип“ е важен етап в българската изложбена история. Във време, което често е хаотично и разпокъсано, този поглед назад към строгата форма и утопичния проект за колективен естетически ред изглежда не само интересен, но и неочаквано актуален. Независимо дали става дума за живописното платно на Сашо Стоицов или за архитектурния проект на Стефка Георгиева, водещото начало остава стремежът към по-чиста и логична визуална среда – стремеж, който тази изложба документира с впечатляваща прецизност и мащаб. Всеки посетител има възможност да се потопи в този свят на линии, ритъм и структури, който продължава да задава важни въпроси за връзката между властта, изкуството и свободата на формата. И докато музикалният микс в слушалките ни напомня за динамиката на времето, произведенията по стените остават като доказателство за тиха, но упорита модернизация, успяла да прескочи границите на своето време и днес да ни говори с езика на чистата геометрия. Това е изложба за тези, които ценят мисълта зад образа и структурата зад емоцията, предоставяйки рядък шанс да видим българското изкуство от втората половина на ХХ век не като идеологическа илюстрация, а като поле на висок професионализъм и международно конвертируем пластичен език. Отвъд днешните ни представи за социалистическия реализъм и схващанията ни за този исторически период – колкото и на мнозина да не се харесва, в него има много повече лица и настоящата изложба е ярко доказателство за това. Напук на идеологическите клишета.
Пламен В. Петров