Кьонигсберг – днес Калининград, е град-история, град на приказки и изумителни присъствия, без които историята на света не би била същата. По неговите знаменити улички крачи и философът Имануел Кант, а седемте моста над пронизващата го река Прегол станат повод математикът Леонард Ойлер да създаде теорията на графите. Теория, превърнала се в един от най-значимите в практиката ни и до днес дял от математиката, посредством който изучаваме транспортните и комуникационни системи в частност за маршрутизация на данните в интернет. Кьонигсберг е и мястото, което дава първата глътка въздух на едно от най-значимите нежни имена на ХХ век в изкуството на графиката – Кете Колвиц.
Кете Колвиц се ражда на 8 юли 1867 година, а развитието си като артист получава преди всичко като частна ученичка в Берлин при Карл Щауфер-Берн и в Мюнхен при Лудвиг Хертерих. Още тогава тя се насочва към голямата си любов – изкуството на графиката, а социалните теми за експлоатацията на човешкото тяло в неговите трудови занимания ще се превърнат в нейно своеобразно творческо кредо. Кете Колвиц си отива от света в края на Втората световна война – на 22 април 1945 г., а днес художественото й наследство е пръснато в десетки художествени музеи по света, включително и в Националната галерия в София. Една сбирка от 22 образа, която се превръща във фокус на изложбата „Кете Колвиц: съдба, контекст, позиция“. Като част от контекста, а и като опит за илюстрация на рецепцията на социалните теми в изкуството, редом с образите на Кете Колвиц, са подредени и творби на цялата плеяда автори – Макс Слефогт (1857–1920), Макс Либерман (1847–1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859–1923), Ловис Коринт (1858–1925), Ернст Барлах (1870–1938), Хайнрих Циле (1885–1929), Ото Дикс (1891–1969), Оскар Кокошка (1886–1980), Ото Нагел (1894–1967) и други. Това е довело до създаването на изложба, в която има специфично полифонично звучене, което макар и объркващо, има своя смисъл и той е да покаже за първи път произведенията на тези автори в обща цялост. С идеята да се очертае „майсторството им и същевременно да се разкрие в дълбочина техния хуманистичен светоглед“.
По думите на куратора на изложбата Калин Николов „Кете Колвиц, обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. Стилът й се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й – изкуство, разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи: чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада“.
Кете Колвиц действително е всичко това, но и много още. Тя е жена визуален артист, превърнала се в маркер за едни от най-високите постижения в изкуството на Европа от първата половина на миналия век. Но и свидетелство за употребата й в конституирането на „верните“ според властта у нас позиции и пластически търсения след 1944 г. Търсения, които да се превърнат в еталон на социалистическия реализъм, каквото и да означава този израз в България, а и не само. Кете Колвиц е шеметно явление, с което след събитията от 9 септември 1944 г. ще бъде злоупотребено, а влиянието му върху развитието на българското изкуство от втората половина на ХХ век наистина е респектиращо. Това обаче навярно ще е тема на друга изложба.
Всъщност трябва да кажем, че тъкмо такъв случай на оказано силно влияние върху българското изкуство е и творчеството на Франц фон Щук, който също е представен със своя изложба в Националната галерия. Но явно – както в случая „Колвиц“, това е оставено за следващ кураторски прочит.
Пламен В. ПЕТРОВ