Достатъчно е да изпее няколко тона и няма как да не бъде разпозната веднага. Неслучайно наричат Кристина Агилера гласа на поколението. Вокалният й диапазон е впечатляващ – цели 4 октави, заради което често я сравняват с Уитни Хюстън и Марая Кери. Изключителният й талант я отличава от масовите поп звезди – тя не е просто ефектна певица, а сериозен изпълнител.
През септември Агилера отпразнува 25-годишнината на дебютния си албум Christina Aguilera и преиздаде най-слушаните песни от него. Специалнaта колекция излезе на 23 септември ексклузивно за Spotify в поредицата Spotify Anniversaries. Първият албум носи не само сантиментална стойност за Кристина. Именно с него тя изгрява на световната музикална сцена и мигновено заема своето място на нея. От него излизат хитовете What a Girl Wants, I Turn to You и Genie in a Bottle и носи на Агилера награда „Грами“ за най-добър нов изпълнител. 25 години по-късно певицата вече е спечелила пет „Грами“ и редица други престижни награди, продала е десетки милиони копия на албуми, удостоена е със звезда на Алеята на славата в Холивуд, а феновете й са може би милиард.
Кристина може би нямаше да се посвети на музиката, ако не беше тежкото й детство. Родена е на 18 декември 1980 г. в Статън Айлънд, Ню Йорк. Баща й Фаусто, който е емигрант от Еквадор, е военнослужещ, а майка ѝ Шели – цигуларка към симфоничен оркестър. Заради музикалните си ангажименти майката нерядко отсъства от дома, а работата на Фаусто налага семейството често да се мести – от Флорида през Ню Джърси до Тексас, като накрая се установят в Уексфорд, Пенсилвания. По-големият проблем обаче са гневните изблици на Фаусто. Като деца, Кристина и сестра ѝ са жертва на психически и физически тормоз от страна на баща им. „Растейки, не се чувствах в безопасност. Да бъдеш безсилен е най-ужасното нещо, което може да ти се случи. Затова се насочих към музиката, тя беше моето спасение от реалността“, признава певицата. Когато е на 6 години, родителите й в крайна сметка се разделят и с тормоза се приключва – един от най-радостните мигове от детството й.
Шели и двете й дъщери заживяват при нейната майка, а това дава криле на бъдещата звезда да се отдаде на музика. Още на 5, покрай филма „Звукът на музиката“ с Джули Андрюс, се влюбва в пеенето. Баба ѝ вдъхва увереност и изцяло я подкрепа в увлечението й. Постоянно й подарява грамофонни плочи и я мотивира да пее. Кристина участва в различни училищни представления, местни конкурси и публични прояви и всички масово започват да я наричат „малкото момиче с големия глас“.
След две години събира смелост и се явява в телевизионно предаване, където изпява I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me) на Уитни Хюстън. Впоследствие изгрява и във формата Star Search, където обаче съмнително отпада на полуфиналите, въпреки че е фаворит. Успява да преодолее огромното разочарование и в първите години на 90-те става част от популярното детско предаване The Mickey Mouse Club по Disney Channel, където се среща с Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк.
Но да си популярно дете не е толкова хубаво, колкото повечето хора си мислят. Част от съучениците й започват да й завиждат и полагат сериозни усилия да вгорчат дните й в училище. В крайна сметка Кристина преминава на домашно обучение.
Първите й сериозни самостоятелни стъпки в музиката не са в САЩ, а в Япония. Бъдещата звезда заминава за Страната на изгряващото слънце през 1996 г. и точно там записва първата си песен All I Wanna Do, която е дует с Кейзо Наканиши. Дори тръгва на турне из Япония. Но когато се завръща в Америка, се сблъсква с нови трудности – намирането на компания, която да я продуцира, се оказва сложна задача. Предложено й е обаче да изпее песента Reflection към филма „Мулан“ (1998) и сингълът печели „Златен глобус“. Отличието отваря врати на Кристина към лейбъла RCA, но отново минава през премеждия. Маститите бизнесмени в музикалния бранш искат да си смени името. „Спомням си, че имаше голям спор около това дали трябва да си променя фамилията, защото бизнесмените около мен смятаха, че е твърде сложна и твърде дълга“, разказва звездата. Отделно не всички от близките й подкрепяли желанието да се занимава с музика. Кристина не само не се отказва, но и запазва името си. Така през 1999 г. излиза дебютният й албум, кръстен на самата нея. Успехът идва бързо, а успехите през годините се трупат един след друг.
Скоро влиза и в киното, при това с главна роля във филма „Бурлеска“, където си партнира с великата Шер. Няколко сезона е и треньор в музикалния формат The Voice. Макар че кариерата й претърпява известен застой, Кристина удпява да се върне под светлините на прожекторите. Друг е въпросът, че често става обект на жестоки коментари за теглото си – тя или е много слаба, или доста пълна. През последната година Агилера отново драстично се промени и свали двайсетина килограма. Злите езици обаче твърдят, че коренната промяна се дължи на така известните медикаменти за диабетици. Все пак суетата не е присъща само по нашите ширини.
Филмът „Бурлеска“ я среща с мъжа й
Кристина Агилера със сигурност е почитател на дългите и сериозни връзки. Още през 2002 г. среща първия си мъж -музикалният продуцент Джордан Братман. Три години след това вдигат голяма сватба, а след още три се появява синът им Макс Лайрън Братман – съчетание от еврейско и латинско име и в превод значи „моята най-добра песен“. Но през есента на 2010 г. Кристина подава документи за развод, а причината е изневяра.
Певицата не страда дълго – само два месеца по-късно започва връзката й с филмовия асистент Мат Рътлър. С него се познават от 2009 г., когато се срещат на снимачната площадка на „Бурлеска“. През март 2011 г. двамата са задържани заради шофиране в нетрезво състояние. Всъщност Агилера просто се вози, но е толкова неадекватна, че полицията решава да я задържи, докато се съвземе от алкохолното опиянение.
С Мат са сгодени от вече 10 години, но явно не мислят за сватба. Двамата имат дъщеря – Съмър Рейн (в превод „летен дъжд“, б.а.), която се роди през 2015 г.
Ивет САВОВА