„Любоф“, 2025, България, сценарист и режисьор Ивайло Христов, продуцент Орлин Руевски, оператори: Емил Христов, Орлин Руевски, музика Антони Дончев, в ролите: Иван Бърнев, Владимир Карамазов, Наталия Дончева, Вяра Коларова, Красимир Доков, Мариана Жикич, Кристина Янева, Елеонора Иванова, Ирини Жамбонас, Меглена Караламбова и други.
43-то издание на Фестивала на българския игрален филм (16-23 септември) „Златна роза“ бе открито тържествено. Лицето му тази година е невероятният Руси Чанев, навършил 80 на 18 септември. Той бе почетен и от министъра на културата Мариан Бачев, и от фестивала, и от публиката.
Междувременно пълнометражните филми останаха 16, тъй като Георги Дюлгеров е изтеглил своя „Разлом“, посветен на горяните. За първи път от много години тази „Златна роза“ започна с филм от конкурса. За първото гледане на „Любоф“ във Варна пристигнаха Ивайло Христов и Орлин Руевски. Това е омнибус от осем различни истории по пиесата „От червения плъх до зелената звезда“ на руския автор Алексей Слаповски. Ивайло Христов я е поставял в театъра със свои студенти и после е решил да я превърне във филм. Подзаглавията са лаконични и негови. Между отделните епизоди се наместват парчета от снимачния процес, а двама млади от екипа са въвлечени в собствена опасна игра.
Историите са и конкретни, и абстрактни. Ситуирани са в духа на абсурда – рядък похват в българското кино, но обичан и прилаган от Ивайло Христов – и в носителите на „Златна роза“ и на други важни награди „Каръци“ (2015) и „Страх“ (2021) присъства осезателно, но тук доминира. Всичко, което се случва или не, е и откачено, и алогично, и рисковано. Някои от историите, колкото и ужасяващи да са, са смешни. Други – възвисяващи. На екрана се изреждат екстремни ситуации с млади и стари, влюбени и разлюбени, преди самоубийство или попаднали в инцидент, жертви на превода или на страха от самота… Пълната зала едно на Фестивалния и конгресен център на няколко пъти се засмя.
Изключително важно за възприемането на омнибуса с ироничното заглавие „Любоф“ има черно-бялото изображение – за трети път след „Каръци“ и „Страх“. Операторите Емил Христов (постоянен сътрудник на Ивайло Христов) и Орлин Руевски са създали магичен микс от тъмнина и светлина, където лицата на безименните герои са озарени или освирепели, човешките фигури са потопени в клети градски пространства, които на екрана изглеждат приказни. Когато попитах Орлин Руевски как са си поделили снимането на филма, той отговори: „Всичко правехме заедно“. Черно-бялото облагородява уродливостта наоколо, прехвърля я в друго измерение. За разлика от предишните филми на Ивайло Христов, тук социалното е изтикано от екзистенциалното и абсурда, но през визията се изваждат неподозирани смислови внушения – и за очакване, и за гибелност.
Не всички истории са оригинални и ударни, но всички актьори са силни и въздействащи без напън – и студентите на проф. Ивайло Христов с изумителни лица, и опитните Мариана Жикич, Кристина Янева, Вяра Коларова, Елеонора Иванова, Иван Бърнев, Красимир Доков… Да не говорим за финалното и направо космическо явяване на великата Меглена Караламбова.
Въпреки че се показват познати локации, „Любоф“ не прилича на български филм. Заради цветистия абсурд – от предимно вулгарните диалози и бесни ситуации през експресивното изображение до сардоничната музика. Филмът изобретателно изважда параноичните екстремности на живеенето. И е гадно, и е смешно. Чудесно е, че „Златна роза“ започна с „Любоф“.
Геновева ДИМИТРОВА