Предпочитаме да останем позитивни в края на годината и да споделим културните събития, които ни накараха да се гордеем.
Можем да опишем куп излагации от последната година, сред които повредените над 200 картини в Националната галерия и писмото на „Клуб 100 читатели“ до СБП, по повод наградата „Международен букър“ на Георги Господинов. Но ще останем позитивни.
Изключително горди се почувствахме от голямата награда в Карлови Вари за филма „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев. Филмът е с битов сюжет, разказващ за пенсионираната учителка Блага. Тя става жертва на телефонна измама. Това я остава без спестявания и без пари за гроба на покойния й съпруг. Останала само с една частна ученичка, учителката осъзнава, че няма начин да оцелее. Тогава Блага получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена бавно започва да прекрачва всичките си принципи и да навлиза в свят, от който няма връщане назад.
Най-награждаваният български филм на нашето време спечели „Кристален Глобус” за най-добър филм в Карлови Вари, както и наградата за главна женска роля на феноменалната Ели Скорчева. Филмът получи и престижната номинация за Европейските филмови награди, наградата на журито в Рим, както и 7 награди „Златна Роза”, включително за най-добър филм. „Уроците на Блага” беше българското предложение за „Оскар” тази година, но не успя да попадне в списъка за наградата в категорията за най-добър международен филм. Което за нас категорично не е проблем.
Наградата „Международен Букър“ за Георги Господинов и Анджела Родел беше едно от значимите събития в българската литература. Церемонията се проведе в Лондон, а председател на журито беше френската писателка Лейла Слимани. “Нашият победител, “Времеубежище”, е брилянтен роман, пълен с ирония и меланхолия”, пише Слимани, цитирана на официалния сайт на наградите “Букър”. “Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да се справи както с индивидуалните, така и с колективните съдби, и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна.”
Много бяхме горди! Разбира се, ако се дразните на целия този позитивизъм, припомнете си, как интелектуалният елит деградира до агитка.
Изложбата 100 г. Генко Генков на Софийската градска галерия ни вдъхнови. Припомняме, че днес е модерно в богаташките домове и в домашните музеи на колекционерите на видно място да присъстват картини на Генко Генков. Творбите му, които са символ на модерност и свободолюбие в българското изкуство, са едни от най-високо ценените в арт средите. През 2006 г. е последната му изложба приживе. Тогава Софийска градска художествена галерия представи Генко Генков с произведения, повечето от които създадени в периода 2002 до 2006 година. Седемнадесет години по-късно, по повод 100 годишни от рождението му екипът на галерията подготви две изложби в залите си и във филиала – галерия „ Дечко Узунов“. В залите на СГХГ ретроспективната изложба представи над сто творби на Генко Генков, създадени в периода от 1949 до 2005г.
Прибавяме и гордостта от изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище, 1918 – 2023“. През октомври над 600 находки от некропола край с. Требенище бяха показани в Националния археологически институт с музей при БАН. Съвместна изложба между България, Сърбия и Република Северна Македония, показа едни от най-ценните находки от гробовете при село Требенище. Представените предмети включват бойно снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и други, открити в гробовете край Требенище.
Некрополът е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно България успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. Обектите датират некропола във втората половина на VI и V в. пр. Хр.
Оставаме позитивни в очакване на културни събития, които категорично ще ни сплотят. И се надяваме да са много повече.
