Красимира Колдамова – абсолютната прима на българския балет, която десетилетия наред е от най-големите звезди на международните сцени, блести и в новата книга на известната журналистка Гергана Михайлова. В „Балерината Колдамова“, изисканото издание на „Мусагена“, има и 16 QR код видеа, осигуряващи още едно несравнимо удоволствие на читателите – възможност да видят легендарни образи на маестрата: в „Жизел“, „Дафнис и Хлое“, „Лебедово езео“, „Княз Игор“, „Спящата красавица“, „Дамата с камелиите“, „Едит Пиаф“.
Включени са и интервюта, като едно от тях е с Кеворк Кеворкян. Цитирани са и рецензии от световната преса, в които и най-строгите критици не пестят възхищението си и суперлативите си за Красимира. В разказите на Колдамова пред Гергана Михайлова, които са истинско кино, няма пози, превземки и претенции. В тях оживява силната жена, която постига екзистенциалната и творческа хармония, благодарение на категоричния си характер и безапелационния си талант. Прима е на френския „Гран бале класик“, многократно гастролира в Хавана по покана на хореографа Алберто Алонсо. Има над 60 образа в над 70 постановки. Колдамова винаги е в главната роля. Характерната й грация бележи сцени, държави, любови, приятелства, приключения. Остава встрани само от политиката. Убедена е, че да живееш тук и сега в България продължава да бъде героизъм – както беше през соца. Последната й роля е на Едит Пиаф през 1998 г., а на 65 танцува в „50 години метаморфози“. Неслучайно Стефан Цанев я нарича „летящия бял символ на цяло поколение артисти“.
Спектакълът на живота й започва в София. Изящната Красимира от Стара Загора, чиято фамилия идва от прякора на дядо й – Колдама, което означава точен стрелец, вече е танцувала в любителско представление, докато през 1944 година семейството е евакуирано в Котел. Но дебютът и на професионална сцена е в Народния театър, където е балетната школа на класика Анастас Петров. Там тя излиза за първи път през 1947 година в „Прикованият Прометей“. Партнира на голямата Лили Берон, която е другият й ментор в началото. Няма и 16, когато я назначават в Операта. На 17 печели конкурс и заминава за Москва – в прочутото училище към Болшой театър. Там за първи път гледа великата рускиня Галина Уланова като Жизел – героинята, която ще се превърне в една от триумфиращите емблеми и на българката. Тогава започва и дългогодишното й приятелство с легендарния Рудолф Нуреев – срещат се на концерта за дипломирането. Бъдещият беглец от СССР е абитуриент в Ленинградското балетно училище. През 1958 година Красимира се прибира с отлична диплома от Москва, подписана от знаменитата Елисавета Герт, но въпреки обещанията в Софийската опера няма място за нея. Асен Манолов, един от основоположниците на българския балет, я кани в Русе, където поставя „Жизел“. После Колдамова се завръща като Жизел и в София.
През 1959 година за първи и единствен път я спохожда мисълта да се откаже от балета – докато репетира с Фея Балабина „Спящата красавица“ на Чайковски. Толкова се изтормозва от физическото натоварване, че става 38 килограма и единият й бъбрек се свлича. В този момент я осенява мисълта да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Спас Джонев и Йордан Матев – двама от най-красивите и надарени в театъра и киното, които по-късно ще бъдат унищожени от алкохола, я разубеждават на питие в Руския клуб. Толкова е крехка и ефимерна, че режисьорите няма да й поверят нито една драматична героиня.
На първия балетен конкурс във Варна Алисия Алонсо праща преводачката си да поздрави Красимира, тъй като я е развълнувала като никой друг. В морската столица се случва още един прецедент: на терасата в ресторанта на хотела Колдамова, Вера Кирова и Калина Богоева се оказват на една и съща маса – единствената, която келнерите „зареждат“. Седят изпънати като струни от напрежение и пушат миролюбиво, за да спазят добрия тон. Коментарът на слизащия по стълбите Асен Манолов е: „Боже, боже, ако ги стриеш на хаванче, лекарство против рак ще получиш“. Както навсякъде по света, конкуренцията между примите е свирепа. Красимира се потапя в нея още в ранната си младост, а съперничеството й с Вера Кирова се запазва във времето.
Отношенията им се изострят, когато Вера Кирова става директор на балета в Софийската опера, въпреки че и Колдамова, и целият състав принципно я подкрепят, надявайки се, че новата шефка ще използва връзките си с правителството в името на общите им каузи. Но после „отгоре“ уволняват Вера Кирова и вълненията затихват.
Колдамова се връща към невероятни случки в своеобразната си изповед пред Гергана Михайлова. Като артист с точно чувство за екшън и ефекти балерината споделя не само професионални епизоди. Докато е на гастрол в Италия с „Арабеск“ – тя е сред създателите на прочутата трупа, се разболява и танцува с 40 градуса температура. След като припада с двойна бронхопневмония, се свестява в болница на Червения кръст край Рим, където обикновено приемат бедняците. Колегите й са заминали за България и са я оставили сама. Лекуващият лекар звъни в посолството ни във Вечния град, откъдето му отговарят, че не могат да се месят, защото Колдамова е на частно турне с „Арабеск“.
В Монте Карло „цивилните драматурзи“, както наричат дежурните ченгета от Държавна сигурност, всячески й пречат да се види с Рудолф Нуреев. Той неведнъж я кани да си партнират в Европа. Но Колдамова не смее – дори единствен дует с „предателя“ от СССР ще замрази завинаги кариерата й в България.
Никога не е искала да емигрира въпреки десетките възможности и покани. В Южна Америка е на 15 минути от смъртта заради ухапване от страшната риба Рая електрика, но тамошните й домакини реагират мълниеносно – закарват я до болницата със 100 километра в час, като пред автомобила има полицейска кола, за да осигурява проходимостта на пътя. Лекарите я спасяват на косъм, а кризите, предизвикани от адската отрова, продължават още няколко седмици и в България, където тя се прибира на инвалидна количка.
За последен път Колдамова танцува Жизел и Силфида на 52. Толкова е бляскава, че всички се питат кому е нужен този принудителен български залез, наречен пенсиониране. След прощалните спектакли през 1991 година в Софийската опера Розалия Бикс, най-известната балетна критичка в близкото минало, обобщава с една дума: „Обедняхме“. Пак тогава Колдамова основава първото частно балетно студио за откриване и развитие на таланта.
В „Балерината“ Колдамова разказва и за мъжете си. Първият й съпруг, за когото се омъжва тайно на 18, е Стоян Мавродиев. Седем години живее с художника Димо Попов – той е първата й „истинска, голяма и пълна“ любов. Разделят се, а малко след това той се самоубива. После в живота й завинаги влиза архитект Таньо Манчев, бащата на сина им Преслав, който тръгва по пътя на майка си и танцува по света.
Примата избра да се изповяда пред жената на Васил Михайлов
Тодор Колев и Емил Димитров също поверяват мемоарите си на известната журналистка
Авторката на книгата Гергана Михайлова е дългогодишен журналист в БНР и списание „Жената днес”. Тя е съпруга на един от големия актьор Васил Михайлов и автор на книгите за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”, както и „Емил” за Емил Димитров.
„Не съм балетен специалист, но нима възхищението има специалност“, казва Гергана Михайлова в уводните думи към „Балерината Колдамова“. „Тя е необикновена, оригинална, влюбена до полуда в балета, Красимира живее чрез това изкуство“, категорична е известната журналистка.
Някои от най-големите артисти се доверяват да споделят възторзите и разочарованията си пред нея, може би защото тя познава добре душата на артистите покрай съжителството си с Васил Михайлов.
Днес предпочита да остане в сянката на своите герои и отказва интервюта, предпочитайки героите й да говорят вместо нея.
