По-голямата част от деня във вторник, 2 юни, вторият етаж на централата на Sotheby’s в сградата „Бройер“ в Манхатън бе затворен за посетители, пише ArtNews. Охранителите връщаха служителите, които се опитваха да стигнат до етажа. Когато не се използва като традиционна галерия, именно това е мястото, където аукционната къща организира най-големите си и най-внимателно следени търгове. Сред тях бе и продажбата на картина на Густав Климт за 236 милиона долара, която миналата година счупи рекорда за най-скъпо продадено произведение на модерното изкуство на търг. Според източници, запознати със ситуацията, дори главният мениджмънт е бил оставен в недоумение какво точно се случва на горния етаж.
Оказа се, че отговорът е картина на Джаксън Полък.
Според множество източници Sotheby’s тихомълком са организирали частен търг за „Номер 19, 1951“ (Number 19, 1951) – монументално произведение на Полък, собственост на основателя на галерия Pace Арне Глимчър. С размери от близо метър и половина на височина и малко над метър на ширина, това експресивно платно, нарисувано с маслени бои и емайллак, е изпълнено с плътни нишки черна боя, които се усукват една около друга, преди да се сблъскат в смели абстракции.
Първоначално исканата цена, според наличната информация, е била 50 милиона долара.
Продажбата е била организирана при необичайно строга секретност. Оливър Баркър, предаставител на Sotheby’s за Европа и звезден аукционер на къщата, е бил докаран със специален полет от Лондон за събитието, въпреки че летният сезон на разпродажбите в британската столица наближава бързо по-късно този месец.
Източници твърдят, че Баркър дори е записал видеоклип, изпратен до потенциални купувачи, в който говори за нежеланието на Глимчър да се раздели с една от перлите в колекцията си. За тази колекция се носят слухове, че е пълна с достойни за музей творби на Сай Туомбли и Агнес Мартин. Ако планът е бил никой да не разбере за търга, той е проработил забележително добре.
Според източник, запознат с процеса, от Sotheby’s не са успели да съберат достатъчно купувачи за да стартират търга. В крайна сметка събитието е било отменено, въпреки че остава неясно дали картината е била върната на Глимчър, продадена с частно договаряне или все още се намира в Sotheby’s.
Опитът за продажба е забележителен не само заради въпросното платно, но и защото това изглежда е първият сериозен опит на Sotheby’s да проведе частен търг, твърди бивш служител на аукционната къща. От пандемията от Covid-19 насам конкурентите от Christie’s развиха този формат, който ръководителят на къщата Алекс Ротер заявява, че е „запазен само за произведения с най-високо качество и най-висока цена“, чиито собственици предпочитат да не ги показват публично по време на традиционните вечерни наддавания.
Самата картина не крита от очите на обществеността. „Номер 19, 1951“ беше включена в знаковата ретроспекция на Полък в Музея за модерно изкуство (MoMA) през 1999 г.
На страница 293 в каталога тя е вписана като част от колекцията на Мили и Арне Глимчър. Съвсем наскоро творбата се появи и в изложбата „Джаксън Полък: Слепи петна“ (Jackson Pollock: Blind Spots), организирана от Гавин Делаънти и Стефани Стрейн, която се откри в галерията „Тейт Ливърпул“ през 2015 г., преди да отпътува за Музея на изкуствата в Далас. Там произведението беше дискретно отбелязано като предоставено от частна колекция със съдействието на галерия Pace.
Моментът за продажбата изглеждаше благоприятен. Само преди три седмици широкoто над три метра платно на Полък, собственост на С. И. Нюхаус, беше продадено в Christie’s Ню Йорк за 181.2 милиона долара – най-високата цена, плащана някога за художника на търг. Не всички обаче бяха съгласни с пазарната оценка в настоящия случай. Източник, запознат с пазара, отбелязва, че исканата цена от 50 милиона долара е била твърде оптимистична.
Провалът на продажбата идва само два дни преди Марк Глимчър – син на Арне и главен изпълнителен директор на Pace – публично да очертае планове за съкращаване на персонала на галерията с около 20% и намаляване на списъка с представлявани художници с близо една трета. Това е част от по-мащабните усилия за свиване на модела на „мегагалериите“.