Един от най-впечатляващите паметници на средновековното изкуство по българските земи безспорно е Боянската църква, която е и част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО у нас. Там в цикъла от образи, посветени на свети Никола Чудотворец, е изографисана причудлива тема – така нареченото „Чудо с килима“, едно от посмъртните чудеса на светеца.
Според разказа обеднял старец, който носил името Николай, всяка година празнувал Никулден в чест на своя светец покровител, но веднъж се оказало, че няма пари, за да плати за празничната трапеза. Това го принудило да отиде на пазара и да продаде единствената си ценност – своя скъп килим. На път за тържището обаче му се явил светецът, който без да разкрива самоличността си, купил килима за шест жълтици. После свети Никола върнал пъстрия килим на съпругата на стареца. Този пъстър килим е сред първите изображения в страната ни на този тип артефакт. В по-късно време килими ще откриваме, изобразени в стенописи на църквите „Свети свети първоапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново, в църквата „Света Богородица“ в Арбанаси и в други божии храмове.
През ХVII век османският пътешественик Евлия Челеби при своите странствания минава през Сливен. За видяното там пише: „Едно от прочутите индустриални производства на този град е „кебето“, което се оказа ямболско кебе, обаче то се изработва в Сливен и се изнася в Румелия, арабските и персийските земи. Обикновено търговията на вилаетските жители, както и работата на занаятчиите, се състои в изработването на разни видове кебета от тифтик и на разноцветни черги. Всички тези работи се валят в тези долапи вътре във водата. Чудна гледка представляват те“. От тогава, та и до днес, българският килим е прославил страната ни по целия свят.
Както отбелязва изследователят на българското килимарско изкуство Димитър Станков, запазените и до днес образци от епохата на Възраждането най-пълноценно разкриват изключителното богатство и многообразие на постелъчни тъкани с различно предназначение, разнообразни по отношение на текстил, техника, мотиви, композиция и колорит. Образци, които могат да се видят в редица музеи из страната. А от няколко дни – и в Париж. Там е подредена първата по рода си изложба в ново време – „История в цветове. 350 години българско килимарство“.
Изложбата, която се организира от екипа на Българския културен институт във френската столица, включва редки образци от различни периоди и региони, издържани в традиция, датираща от повече от три века. Експозицията, както уточняват организаторите, се случва 124 години след първото и единствено представяне на български килими във Франция – от април до ноември на 1900 година образци от Чипровци и Котел са изложени в българския павилион на Всемирното изложение в Париж в началото на ХХ век.
От 1900 година до наши дни този вид изкуство никога не е бил представян във Франция. Доколко това отговаря на фактите, бъдещи задълбочени проучвания могат да потвърдят или опровергаят подобна констатация. По-важното, което трябва да бъде отбелязано, е че от 2014 година традицията на килимите в Чипровци е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Още една важна оценка на Другите, която българската традиция в изкуството на килимарството получи.
Още по-важно е да се отбележи, че всички включени в изложбата експонати, както и тези, публикувани в каталога на събитието, всъщност са от богата частна колекция от над 900 автентични български килима от различни региони на страната, някои от които никога не са били показвани пред публика. И това не е всичко – всъщност човекът, за когото колекционирането на български килими, се е превърнало в своеобразна страст, не е родолюбив българин, а нидерландецът, който проговори на български, общинският съветник от старопрестолно Велико Търново Якоб ван Бейлен. Господин ван Бейлен пристига в страната ни за първи път през далечната 1967 г, когато в годините на хипарското движение обикаля света на автостоп. Сетне ще се връща често у нас. И така до 2008 година, когато ще пристигне, за да не отпътува и устрои свой дом тук. Не само за да остане, но и да се влюби завинаги в българския фолклор и колекционирането на килими. Преди няколко години колекционерът сподели: „В Котел, където се установих, когато дойдох в България, имах доста стара дървена къща – от 1848 година. Преди там е живял партиен секретар и затова е с много хубава поддръжка. Съседната къща е музеят на котленските килими и 100 метра от моята къща е ТПК „Котленски край“. Купих няколко килима. После хората в Котел разбраха, че „този холандец“ ще купува килими, и донесоха още много, за които нямаше място в къщата ми. Слагах ги един върху друг в салона и в коридора – три-четири реда“. Трупането на килими продължава и до днес, а последната му голяма мечта е създаването на национален музей на килимарското изкуство в България. Докато обаче успее да осъществи тази своя мечта, Якоб ван Бейлен е решил да разказва не само у нас, но и по света – за майсторството и красотата на родните килими. И откриването на изложбата „История в цветове. 350 години българско килимарство“ в Париж е най-яркото доказателства за това. И няма нищо по-вдъхновяващо за смисъла на каузата от сиянието на цветовете в очите на многобройните посетители на изложбата.
Крал Чарлз поръчва уникат за замъка си в Уелс от Костандово
В тамошната фабрика се намира най-старият стан в Европа
Уникален български килим краси замък на крал Чарлз III в Уелс. Монархът го поръчал веднага след коронацията си през 2023-а – семпъл модел в четири цвята, който комбинира традиционна българска техника от Котел със специфични багри от природата на Уелс. Шедьовърът, който няма копие, е излязъл от ръцете на майсторите в единствената у нас фабрика за тъкани килими в Костандово. Те са работили осем месеца, за да изработят килима според желанията на краля, тъй като Чарлз III е от естетите, които държат на всеки детайл в артефактите. Негово величество държал най-много на гълъбово сивото, върху което в Костандово са работили с месеци.
Във фабриката в Костандово не за първи път създават килими за резиденциите на кралската династия на Великобритания. Там се намира най-големият стан в Европа, който е широк 8 метра. 27 жени тъкат красивите килими. Първият килим, с който преди 25 години очароват двореца край Темза, е 18 квадратни метра – специална поръчка за лятната резиденция на кралица Елизабет Втора. Правят го с две лица, та като се обърне след половин век, да изглежда като нов. Въпреки краката на милионите туристи, минали върху него, килимът не е мръднал.
Килимите са от памук и вълна, а технологията е от преди 2500 години. Не е променено нищо, още повече, че Чарлз III държи на ръчното производство. 7500 цвята в различни нюанса могат да бъдат боядисани в килимарския цех в Костандово, като експерти от екипа на краля са дали указанията как трябва да изглежда дворцовия килим.
Пламен В. ПЕТРОВ
