Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Пол Нюман възкръсва със спомени за възходите и провалите

„Необикновеният живот на един обикновен човек“ е заглавието на биографичната книга, в която Пол Нюман допуска читателите до съкровени моменти от битието и кариерата си. Изключителният актьор, който почина от рак през 2008 година, между 1986 и 1991 споделя подробностите в дружески диалози и официални интервюта с режисьора и сценариста Стюарт Стърн.

Автор: Албена АТАНАСОВА

Разговорите изскачат през 2019 г. от заключено чекмедже на стар скрин в дома на Нюман в Кънектикът. 1400 страници с откъслечни откровения – открива ги Емили Уочъл, продуцент и близка на семейството, която започва да ги подрежда по хронология.

Още в началото на сагата Пол Нюман се мотивира защо решава да вдигне завесата – за да остави писмено свидетелство на децата си, с което точно да документира престоя си на планетата, да направи пробойни в митологията, да разбие някои легенди, да държи хищниците на разстояние. Още с излизането си на англоезичния пазар миналата есен мемоарите се превръщат в бестселър на Amazon, казват българските издатели от „Книгомания“.

Конструирането на мемоарите е според изрично изискване на Пол Нюман – Стюарт Стърн да събере случки от обкръжението на великия актьор и режисьор, но после да разкаже своята гледната точка към събитията. Единственото условие на Нюман е всеки от участниците в литературната акция да бъде напълно честен. В резултат от петгодишната работа по проекта се появяват изумителните истории, в които звучат както гласовете на момчета от училище и от флота, така и на колеги, между които са Том Круз, Джордж Рой Хил, Мартин Рит и Джон Хюстън.

Пол Нюман се връща към травмите от детството, юношеската колебливост, провалите с първите гаджета, първия брак, битката с алкохола, благотворителността, смъртта на сина му Скот от свръх доза. Той описва славата като една от най-големите злини в кариерата му, като необходимото зло, което обаче му отваря всички врати. Жълтите издания бълват фалшиви новини, безцеремонни фенове и ловци на автографи вечно са по петите му – в библиотеката, пред задния вход на къщата, искайки не само общи снимки, но и назначение в Холивуд.

Нюман е потресен, че хората нямат никакво уважение, преследват дори автомобила му. Но той ненавижда и лицемерието на Холивуд – длъжен е да се усмихва пред камерите, когато въобще не му е приятно да го прави. „Още щом излезеш изпод душа, денят ти трябва да стартира с проклети фанфари и светкавици. Двойствеността е, че това е сбъднат сън и кошмар едновременно“, казва той. Може би най-трогателните думи в книгата са за втората му съпруга, Джоан Удуърд – за силната им любов, за това как тя го формира интелектуално, емоционално и чувствено, за изумителното му доверие към нея.

Много любопитни са редовете, посветени на прочути колеги. Нюман и Робърт Редфорд, които са невероятен тандем в „Буч Касиди и Сънданс Кид“ и „Ужилването“, никога не успяват да се сближат извън терена – прекалено сдържани са, за да пият заедно след снимки. Нюман се изнервя от постоянните закъснения на Редфорд, който винаги пристига с 30 минути по-късно от уречения час – така, както прави и Елизабет Тейлър, докато са заедно в „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Нюман обаче сваля шапка пред Марлон Брандо – един от вечните си съперници. Кръстника е първият голям, който демонстрира тоталното си презрение към йерархията в Холивуд – от продуцентите по върховете до пиарите в низините.“

Той е първият, който заклеймява подмазвачестото и „екранната етикеция“, неглижира интервютата и „идиотските“ правила. Нюман го признава за лидер на актьорите, които споделят идентични екзистенциални принципи. Самият той съжалява, че не умее да казва „окей“, когато сякаш се чувства длъжен да разпитва феновете за здравето на родителите им. Винаги е искал да ги отсвирва и да не му „пука“, за да се чувства по-добре в края на деня, но, уви, никога не е успявал да загърби почитателите. „Иска ми се да можех да карам ски, да играя добре тенис, да можех да правя много неща, но не мога. И това не значи, че съм лош човек“, категоричен е Нюман, който десет номинации за „Оскар“ и няколко статуетки на Академията. Притежава една БАФТА, три Златни глобуса и още дузина отличия, между които хуманитарната награда „Джийн Хершолт“.

Сред най-известните му филми са „Играчът на билярд“, „Хъд“, „Харпър“, „Хладнокръвният Люк“, „Буч Касиди и Сънданс Кид“, „Ужилването“, „Присъдата“, „Мистър и мисис Бридж“, „Няма балами“, „Път към отмъщение“… Озвучава Док Хъдсън в „Колите“ – не може да отреже офертата на „Дисни“, защото е прочут автомобилен състезател. Става първи в няколко национални шампионата и е включен в Книгата на световните рекорди на „Гинес“ като най-възрастния победител в професионално състезание – тогава е на 70. Като политически активист и хуманитарист събира и дарява близо милиард долара на благотворителни организации.

Пол Нюман умира в брачното ложе през 2008 г. от рак. Той е на 83. Държи ръката на Джоан и изрича: „За мен беше привилегия да бъда тук“ . Освен истинска звезда Джоан е и истински човек – Стефани, най-малката дъщеря от първата съпруга на Пол Нюман, татуира върху ръката си името на мащехата, която не дели шестте деца от двата му брака. Носителката на „Оскар“ и „Златен глобус“ днес е на 93, но страда от алцхаймер.


Итън Хоук снима филм за легендарните съпрузи

Пол Нюман и Джоан Удуърд, които са съпрузи над половин век – абсолютен феномен в гнездото на разврата и разводите Холивуд, са герои и на документалния филм „Последните филмови звезди“ с режисьор Итън Хоук. Въпреки неизяснените му изневери Нюман произнася крилатата фраза: „Защо ми е хамбургер навън, като си имам пържола вкъщи?! Хората остават заедно не защото са заключили вратата, а защото го искат“.

Любовта им е от пръв поглед, но по това време Пол е женен за Джаки Макдоналд и има трима наследници от нея. Нюман и Удуърд си партнират в бродуейската продукция „Пикник“ и филма „Дългото горещо лято“. Женят се в Лас Вегас през 1958 г. През 1968 г. той я режисира в „Рейчъл, Рейчъл“ – за ролята е номинирана за „Оскар“. Съпрузите са от поколението на звездите, обучени от култовия теоретик на актьорското майсторство Лий Страсбърг – поколението, което прави революция в разказването на екранни истории.

Но докато повече от съкурсниците и връстниците им – Марлон Брандо, Джеймс Дийн, Монтгомъри Клифт, Мерилин Монро завършват пътя си трагично, те са живата история на Холивуд в продължение на 60 години. Не само даряват милиони долари за различни каузи, но и се ангажират с движенията за граждански права. Джоан Удуърд управлява театрална трупа, преподава и продуцира. Тя е на 60, когато се дипломира в колежа „Сара Лорънс“ заедно с Клиа, най-малката дъщеря на двойката.

 

Последни публикации