Фронтменът на Nirvana Кърт Кобейн беше гласът на своето поколение. Гениален певец и текстописец, който смеси заразителни поп мелодии с пънк духа. В този музикален стил и интригуващ характер се припознаха мнозина от X поколението. След хита „Smells Like Teen Spirit“ и последвалия албум Nevermind, Кобейн и групата изживяват ниво на слава, невиждано от дните на Бийтълс манията.
Когато Кърт Кобейн, вокалистът на групата Nirvana, се самоуби с изстрел с пушка в главата, големите медии разпространиха историята и разгорещиха нейното значение. Вестници и списания бяха пълни с размисли за най-новото изгубено поколение.
От самото начало на кариерата си, отчаяно индивидуалният Кобейн е замесен уловен в голяма медийна лудница от гръндж стил и недоволството на двадесет и няколко годишните. Неговите силно лични песни станаха част от цяло поколение. Някои приемат теориите за поколението Х за вбесяващи, а техният лидер – Кобейн е просто „един наркоман“. Той е шумно и публично измъчван от своята лоша слава, влияние, важност. Всичко написано за него и съпругата му Кортни Лав, изглежда го наранява така, че той изпява в последния си албум: „Не искам това, което имам“.
И все пак той избра такъв начин да умре, че предизвика такъв шум, какъвто не е имало около него приживе. Това е парадоксалната привлекателност на самоубийството: да изоставиш бъбривия свят и все пак да организираш изхода, така че да се говори за него по правилния начин. Това беше и парадоксът на странната кариера на Кобейн като поп звезда – неговият избор едновременно да изостави ежедневието и да се опита да хвърли някаква по-голяма магия върху него. Той смяташе, че може да присвои празни категории като „Поколение X“ и „алтернативна култура“ и да ги напълни с искрените идеали на пънк-рок субкултурата, от която произлиза. Мислеше, че може да поеме по пътя си и след това да убеди всички да го последват. Удивително е, колко далеч стигна.
„Алтернатива“: спираща дъха безсмислена дума, най-празната културна категория, която можете да си представите.
Легендарната тогава телевизия MTV, който докара Nirvanamania до върха, залепи на групата етикета „алтернативен“. Точно както компаниите за безалкохолни напитки се стремят да измислят нови вкусове. Не е изобретен естетическият микроскоп, който да може да намери наистина значителна разлика между „алтернативна“ група като Pearl Jam и обикновения рок, който тя уж замества.
Алтернативната музика през деветдесетте твърди, че произхожда от пънк-рок движението, което прекосява Америка през седемдесетте и осемдесетте години. Твърдението е отслабено от факта, че пънкът в неговата чиста форма се отрече от успеха на масовия пазар. Това отричане обедини иначе пъстър набор от младежки субкултури: гимназисти от всякакъв вид, скейтбордисти, хардкор скинхедс, упоени безделници. Особената мания на пънка беше музикалната автономия – независими лейбъли, клубове, разположени в крайградски гаражи и складове. Част от музиката беше вулгарна и тъпа, част от нея брилянтно оригинална.
Nirvana, се радваше на местна знаменитост на инди-рок сцените в Абърдийн, Олимпия и Сиатъл, Вашингтон, преди да се заблуди в мейнстрийма, беше перфектно балансирана между периферията и центъра на рока. Nirvana зависи изключително от резонансно ръмжащия глас на Кобейн – инструмент, пълен с комерсиален потенциал от самото начало. Но певецът пънкар по душа. Той подкопава собствените си рекламни кампании и използва търговското си влияние, за да подкрепя по-малко известни групи. Той даже планира да основе свой собствен лейбъл – Exploitation Records и сам да разпространява записите, докато е на турне.
Песните от албума, с който пробиват „Ниврана“ „Nevermind“, вървят по трудната граница между пънк формата и поп съдържанието. В по-голямата си част те улучват директно не само децата, които искат да са модерни. Песните им са завладяващи и прости, точно като детските песнички за азбуката. Въпреки объркващия рев, парчетата са хитро оформени. Те по съблазнителен начин превключват по средата от тъжна медитация към пълна лудост.
Тийнейджърите са всемогъща търговска сила, защото вкусовете им са толкова непостоянни.
През есента на 1991 г. Nirvana мистериозно завладява младежкото съзнание на нацията и започва да продава милиони копия от албумите си. Тийнейджърите са всемогъща търговска сила, защото вкусовете им са толкова непостоянни.
Кобейн е едновременно раздразнен и заинтригуван от новата си публика. Той се нахвърля срещу „мълчаливите атлети, братски момчета и метъл хлапета“, които задръстват клубове и зали за турнетата му след „Nevermind“. Но също така му харесва идеята да насочи умовете им към собствените си пънк идеали и лявата политика.
„Първо исках да заблудя хората. Исках хората да мислят, че не сме по-различни от Guns n’ Roses. Защото по този начин те първо ще слушат музиката, ще ни приемат и след това може би ще започнат да слушат няколко неща, които трябва да кажем“, споделя Кърт Кобейн тогава. След първоначалния период на слава, той се впусна в изпращане на внимателно насочени социални послания. Тийнейджърите се разделят между деца на Nirvana и деца на Guns n’ Roses.
Кобейн осъжда расистите, сексистите и хомофобите в публиката си, той популяризира каузата за политически коректен език. В същото време обаче музикантът не е успявал категорично да атакува дълбоко вкоренените предразсъдъци в американското общество. В интервю за гей списанието The Advocate неговото отричане на „мъжката култура“ прозвучава фалшиво на фона на сценичните му изяви, изпълнени със звукова агресия и хаос от разбиване на оборудване и инструменти.
Рокендролът никога не е бил и никога няма да бъде средство за социално подобряване, въпреки многото надежди. Музиката е ограбена от своите намерения и асоциации, когато излиза пред широката публика. Поп песните стават собственост на техните фенове и са маркирани с обстоятелствата на тяхното потребление, а не на тяхното създаване.
„Просто трябва да направя това сам“
Личността на Кобейн не успява да понесе интензивността на славата. Пристрастяването му към хероина е основна причина за трагичното му самоубийство през април 1994 г. Ние само мигнахме и лидерът на една ера престана да съществува, слагайки край на кратката история за Нирвана. А тази група имаше още какво да даде.
За онези, които са имали късмета да станат свидетели на изпълнение на Nirvana на живо, преживяването се нарежда сред едно от най-значимите в живота им. Това важи особено за онези, които се оказват в Мюнхен, Германия, на 1 март 1994 г. за последното шоу на Кобейн. Тълпата наблюдава физическото проявление на светкавица в бутилка, без да го знае.
Същата вечер Кобейн чука на вратата на гримьорната на подгряващата групата Melvins. Музикантите са негови дългогодишни приятели, заедно са на турне и обикновено преди концерт се забавляват и поздравяват. Този път обаче Кобейн е унил. Той споделя на Бъз Озбърн от „Мелвинс“, че това е последната спирка от турнето. Вокалът иска да напусне Nirvana, да прекрати брака си с вокалистката на „Hole“ Кортни Лав и да отиде на по-щастливо място.
Според Озбърн, Кобейн по това време страда от огромни проблеми с психичното здраве. „Просто трябва да направя това сам“, казва той на Озбърн. Фронтменът на Melvins обяснява на биографа Чарлз Р. Крос, че според него Кобейн говори в ретроспекция за целия си живот.
По-рано по време на турнето Кобейн вече информира колегите си от Nirvana Крист Новоселич и Дейв Грол, че иска да отмени участията. Тъй като групата няма застраховка и турнето трябва да завърши в Дъблин на 8 април, това щеше да доведе до огромни разходи. Има информация, че Кобейн е попитал саркастично, след като му е отказано да се отменят концертите: „Значи, ако някой умре, все пак ще трябва да правим шоутата?“. Както феновете знаят добре, Кобейн, няма да доживее 8 април, същата година.
По време на последното шоу в Мюнхен Кобейн изглежда така, сякаш е приключил с Nirvana. По средата на сета има прекъсване на тока, а след това настроението му става още по-мрачно. Това е последната капка за него.
В предсмъртната си бележка Кобейн посочва липсата на страст и неговото откъсване от широката рок публика. Историята вероятно е по-проста и по-тъжна: той се опитва да се отърве от наркотиците и се оказа безпомощен без тяхната подкрепа. Кобейн е бил пристрастен много преди да стане известен. Още при стартирането на кариерата му той изглежда уморен и изтощен. Останалата част от историята е между него и неговия дилър.
Кърт Кобейн е бил убит?
Съмненията около смъртта на Кърт Кобейн започват още от съобщението за смъртта му. Фронтмен на гръндж бандата „Нирвана“ не се е самоубил, а е бил убит. Това заяви преди няколко месеца канадският режисьор на документални филми и разследващ журналист Иън Халперин. Той покани вдовицата на Кобейн, Кортни Лав, да се подложи на полиграфски тест и да разсее съмненията, че го е убила.
В интервю за промоцията на новата си книга „Case Closed: The Cobain Murder“, Халперин казва, че тестът на детектор на лъжата ще помогне на Кортни Лав да „изчисти името си“ след почти три десетилетия, подозрението на феновете на „Нирвана“ и въпросът какво наистина се е случило.
„Заключението трябва да бъде променена от самоубийство на убийство. Всичко това може да се потвърди с нови доказателства, които изрових. Не обвинявам никого в убийство, но предизвиквам Кортни най-накрая да се яви на полиграф. Ще платя, за да изчистя името ѝ. Ако тя издържи теста с полиграф, ще наема билборд на Таймс Скуеър и ще напиша на него – „Кортни Лав е невинна“, казва той.
Последното шоу на Кобейн с Nirvana се превръща в много важен момент в световната музика. Както и последната песен от сета, „Heart Shaped Box“ – сваля завесата пред кариерата на една от най-влиятелните фигури в музиката.
Материала подготви Оля Желева
