„Хоризонтално, отвесно, наклонено“ е заглавието на най-новата самостоятелна изложба на един от най-големите живи майстори на скулптурата у нас – Павел Койчев. Тя може да се види в зала „2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив. Както всякога и този път, художникът, воден изцяло от темите, които го вълнуват, оттласнал се от злободневното и напук на обзелата ни апатия от случващото се в настоящето, ни повежда в реалност, която дори да не е нашата собствена, няма как да ни остави безучастни – възбужда нагледа, поражда емоции, провокира съдната способност.
С познавачеството на своеобразен мъдрец на формата, както сам сподели преди време в свое интервю пред Кристина Патрашкова, той едновременно моделира – натрупва, за да започне сетне да скулптрира, отнемайки от материята, за да достигне до същността. Като истински алхимик, навярно черпейки от древногръцкия опит на своите колеги, той ни предлага единение между живопис и скулптура. Но не като самоцел, а като опит да дефинира през формата и цвета посоките, по които всички ние се движим. Хоризонтално – тъпчейки по познати траектории, подсказвайки ни, че сме намерили и останали в своята зона на комфорт. Вертикално – дирейки нови хоризонти с винаги стоящия риск за пропадане. Наклонено – посоката, по която като че ли най-често поемаме в сизифовската борба с баланса между дух и материя. И винаги без гаранция за какъвто и да е успех.
Сам художникът споделя: „Подбудата ми е Пловдив, отдавна съм имал това усещане при пътуванията си към града – от равната повърхност на земята изведнъж се появяват вертикалите на тепетата. Пластически съм го усещал. А след това те респектират хилядолетията история, археология, натрупвани от толкова много поколения“. И действително – влизайки в пространството на галерията, публиката се среща с цветни обекти, които са резултат от играта, експеримента, диренията на Павел Койчев в на пръв поглед абстрактната форма. Обекти като откровения за останалото зад гърба му и мечтанието за бъдещото, на което макар и да отказва да придаде конкретна форма, вярва, надява се, че ще е по-багрено от настоящето и по важното – ще следа завещаните ни от минало посоки на тотално мислене за устройството и реда на нещата. Все така хоризонтално, отвесно, наклонено.
На откриването на изложбата областният управител професор Христина Янчева подчерта, че за нея е чест и удоволствие всепризнат творец като Павел Койчев да посвети изложба на Пловдив и да ни позволи да видим града през неговите очи. Тя изрази надежда, че в пловдивското пространство може да бъде поставена една от фигурите на Койчев, изпълнена в траен материал. Каква ще е съдбата на всички тези цветни обекти едва ли можем да провидим, но със сигурност тяхното пренасяне в траен материал и адекватно ситуиране в града, би ги превърнало в обекти, късчета смисъл, в иначе все по-изтърбушеното ни от смисъл живеене. Обекти не само за история, игра и илюзия, но и за лично философстване, което все повече ни липсва, избрали безразсъдно да се пързаляме от напора на собственото си тегло по наклонена плоскост. Към бездната, в която клокочат несбъднатите ни мечти, умъртвените ни емоции и останките на безлюбовието ни.
Авторът: Това е пейзаж, една голяма картина
Наклоненото може да бъде животът, движението, динамиката
Изложбата според автора може да бъде възприемана и като една голяма картина – като че ли пейзаж от Пловдив. „Разходката на едно неопределимо митично същество, живеещо дълбоко в земните недра, което е овеществено в огромна заоблена хоризонтална фигура, напомняща първична биоформа. Заобикалят ни едри стилизирани образи на реката, хълмовете, гранитни градежи, геоложки пластове, разположени по хоризонтала и вертикала. А наклоненото в експозицията може да бъде мислено като живота, движението, динамиката.“
По думите на доцент Георги Лозанов, който откри експозицията, формите, които ни предлага Павел Койчев, организирани сякаш в необясним „визуален произвол“, като че ли „следват никому неизвестен принцип на трите „и“ – история, игра и илюзия. Освен в плана на близкото минало с препращащи детайли към Стария град или Капана, дългата история на Пловдив намира израз в пластическото разработване на земните пластове, където изтеклото време е получило пространствен образ – можеш да го пипнеш с ръка“.
Пламен В. ПЕТРОВ
