„Сбогом, Буенос Айрес“ (Adios Buenos Aires), 2023, Аржентина/Германия, режисьор Герман Крал, продуценти: Жорже Леандро Колас, Нилс Дюнкер, Каролина М. Фернандес, Дитер Хорес; сценарий: Стефан Пухнер, Фернандо Кастец, Герман Крал; оператори: Кристиан Котет, Даниел Ортега; музика Герд Бауман, в ролите: Диего Кремонези, Марина Белати, Карлос Порталуп, Марио Аларкон. Награди: „Златна Афродита“ от „Любовта е лудост“, на публиката от музикалния фестивал в Абераудорф 2023.
За втора поредна година голямата награда на международния фестивал „Любовта е лудост“ (23 август-1 септември) отиде при аржентински филм. Журито на 32-то издание с председател Момчил Карамитев и членове Ахмет Бояджиоглу (Турция) и Исти Мадарас (Унгария) избраха „Сбогом, Буенос Айрес“ от 12-те заглавия в конкурса на селекционера професор Александър Грозев. А носителката на миналогодишната „Златна Афродита“, аржентинката Марина Сересески, пристигна във Варна, за да я получи – за прекрасния филм „Нека танцът да започне“. Това се случва за първи път в историята на форума. За първи път се случи и друго – присъстващите критици наградихме заглавие извън конкурса, но пък превърнало се в събитие – „Майстора и Маргарита“ (Русия/Хърватия) на Михаил Лукшин. За него – по-нататък.
В предишната си колонка писах за чудесната визия на „Любовта е лудост“. Тя е дело на Десислава Христова – моторът на фестивала. И така, „Сбогом, Буенос Айрес“ ни запраща в 2001 – годината на грамадната аржентинска криза. Ноември. Симпатичният Хулио (Диего Кремонези) е бандонеонист на Vecinos de Pompeya – петчленна група за танго в мизерен локал. Решил е да замине за Германия с майка си и дъщеря си. Не щеш ли, колата му е блъсната от неопитната и самоуверена таксиджийка Мариела (Марина Белати), преминала на червено. Баламосва го и избягва. Но той не е вчерашен – намира я чрез фирмата. Обещава, че ще му плати ремонта на вноски – отглежда сама нямото си момченце. Хулио с ужас проумява, че приятелят му, съдържател на автокъщата за ремонт, е продал колата му на части. Междувременно музикантите изкарват от старчески дом легендарния певец на танго с огнен глас Рикардо Торторела (Марио Аларкон) и той става член на групата. Хулио и Мариела съвсем предвидимо се сближават. Майка му и дъщеря му отказват да заминат с него. Той продава магазина за обувки, наследен от баща му. И когато вече трябва да отлети за Германия, правителството замразява всички банкови сметки. Решава се на радикална стъпка, но…
Който обича танго, ще се зарадва на този приятен филм. Който не обича – ще се потопи в безрадостната атмосфера на аржентинската криза, нелишена от виталност. Филмът разплита човешки съдби леко и увлекателно. На моменти, когато представя протестите, заприличва на документален. Актьорите са интересни. Марина Белати е доста страстна, а Марио Аларкон напомня остарелия Ален Делон, светла му памет.
С мечтата за Германия и ученето на немски в колата „Сбогом, Буенос Айрес“ препраща към нашия „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, но въпреки екстремната обществена ситуация не е толкова депресивен.
Герман Крал е роден през 1968 г. в Буенос Айрес. През 1991 г. се мести а в Германия, за да учи кино в Мюнхенското филмово училище. Автор е на още два музикални филма: пълнометражният документален „Последните аплодисменти“ (2009) и игралният „Последното ни танго“ (2015). Във видео обръщението си към фестивала Герман Крал разказа, че са минали двадесет години от написването на първия вариант на сценария на „Сбогом, Буенос Айрес“. И с немско чувство за хумор добави, че нищо не разбира от страст… Филмът му е добър, но не е завладяващ като „старческия“ „Нека танцът да започне“.
Геновева ДИМИТРОВА
