Актьорът дебютира в театъра, партнира си с Йоана Темелкова в пиесата „Аз и ти, преди ние“
Арт сезонът, покорил летните сцени в цялата страна, предложи различни събития, но убедителните проекти, които действително впечатляват ценителите, се броят на пръсти. Сред тях категорично беше дебютът на Владимир Михайлов в класическа театрална постановка. До нея той стига след участие в повече от 50 български и международни филма, няколко мюзикъла, рок опери и победа в шоуто „Като две капки вода“.
Владимир Михайлов е Мъжът в „Аз и ти, преди ние“ – пиеса, писана от драматурга Светльо Томов специално за него и Йоанна Темелкова, партньорката му от сериала „Братя“. Любопитното е, че режисьор Димитрис Георгиев също е дебютант в театъра, автор е на късометражната затворническа драма „Заедно без теб“. Михайлов е от рядката порода хора на изкуството, които като че ли нямат необходимост от прекомерно режисиране – стои естествено, стилът му на игра е свеж, динамичен и убедителен. Успява да го спаси от капаните на романтичната комедия, изначално заложени от жанра.
Героите в „Аз и ти, преди ние“, които в близкото минало са били двойка, се сблъскват в шивашко ателие. Той притежава различни таланти – китарист и композитор, продавач и психолог, но точно в този момент продава шапки. Ако нещо го тормози, то е, че рок групата му се е разпаднала, преди да запише първия си албум – заради липса на пари и на характер. Тя е брокер на недвижими имоти, носи червени обувки, класни костюми и не може да се отърве от обожатели. И като по учебник между Мъжа и Жената започва голямото надлъгване и надцакване в чувствата и фактите – кой е виновен за краха на романса, кой кого обича повече. Неугаснала любов, напразни очаквания, обвинения, ярост, спомени, надежди. Диалозите са пистолетни, сръчно написани и бързо променящи гледната точка – зрителите са ту на нейна, ту на негова страна. Тя има нужда от мъж, който да я разсмива, но без да бъде шут, да е достатъчно сериозен, но без да прилича на сухар, да е авантюрист, но не и хулиган. Той пък има нужда от жена, която го приема без уговорки дори само за една нощ. „Поправяме грешките, правейки други грешки“, е една от най-сполучливите реплики в пиесата, създадена от Светльо Томов по всички правила на комерса.
Постановката е изградена от няколко срещи, реални или въображаеми, в които героите спорят за всичко под слънцето, включително и за това дали Мерил Стрийп е постъпила правилно спрямо Клинт Истууд, зарязвайки го в „Мостовете на Медисън“, и дали самоубийството на Кърт Кобейн е израз на сила или на слабост. Димитрис Георгиев не само вкарва реалити акценти, но и разрушава четвъртата стена. Той пуска актьорите между публиката – да стане дискусия, всеки има мнение за параболата на страстите между двата пола. И тъкмо когато някой наивник на средна възраст или прехласната тийнейджърка от театралите реши, че любовта побеждава всичко, болките, тъга и разочарованието надделяват. Именно в тези моменти пиесата припомня най-отчетливо, че авторът й е вдъхновен от образците „Двама на люлката“ на Уилям Гибсън, „Догодина по същото време“ и „Специални поводи“ на Бърнард Слейд.
Визуалната среда в представлението е максимално изчистена, няма излишни декори, които да отклоняват вниманието от бурята между Нея и Него. На видеостена вървят едри планове на лицата. Има обаче един проблем, който остава завоалиран от приятната атмосфера, създадена от атрактивния текст и темперамента на Владо Михайлов и Йоанна Темелкова. Не им достига химията, еротиката по драматургия е някак плакатна – а без тях не може всяка драма, романтична или не. Не е достатъчно, че бяха любовници и съпрузи в „Братя“. Истинската тръпка на Владимир Михайлов като Денис Топал в сериала му се случи с полицайката на Неда Спасова, въпреки че идеята по сценарий беше друга. Тези неща наистина са химия и Йоанна Темелкова няма вина за това. И понеже жените в арта имат повече антени за някои очевидни факти, друг млад режисьор – Яна Лекарска, вече използва флуидите между Владимир Михайлов и Неда Спасова в дебютния си игрален филм, „Защото обичам лошото време“, чиято премиера предстои. Той е скулпторът Борис, завърнал се от Франция, тя е банковият мениджър Ирина. Познават се от деца, но животът ги отвежда в различни посоки. 20 години по-късно се срещат отново покрай вилите, в които са летували като малки.
