Предколедно намигване с вкус на узо, на морски дарове и топлината на гръцкото слънце по никое време. Нещо като неочаквано декемврийско лято. И всичко това в подножието на планина Витоша, където е малката, но винаги добре подредена галерия „Вежди“.
Докато гледате картините, нарисувани буквално на един дъх, имате усещането, че ви удря онази неизбежна миризма на ателие, в което боите се срещат, понякога се съединяват, а понякога размиват. И така до последното движение на четката.
Накрая художникът отстъпва малко назад и поглежда към статива. В същото време на статива в другото ателие се случва почти същото. После двамата артисти се чуват по телефона, говорят си нещо. Срещат се широко усмихнати. Ще кажеш, че не са се виждали поне половин година, а то са се разделили само преди часове. Ако има пример за истинско приятелство, то е между Захари Каменов и Вежди Рашидов. Двама от най-ярките представители на съвременното ни изобразително и пластично изкуство сега пак са заедно. Все едно не са си тръгвали от онази маса на крайбрежното ресторантче с колоната и наведената надясно лоза в Певкохори. Гледат към морето, отпиват от чашите и кроят планове. Без да бързат, защото времето край брега тече по-бавно. После този епизод от гръцката авантюра, която по всичко си личи, че постепенно се превръща в голяма любов, оживява на платната, подредени по стените на галерия „Вежди“.
Акварелите на Вежди и маслените платна на Захари те хващат за ръка и те пращат направо в Халкидики, където втората половина на септември и началото на октомври времето наистина е спряло, а лятото все още се противи да си отиде съвсем. А изложбата „Пейзажи от Гърция“ все едно е организирана, за да спре съвсем това време. Такова е желанието и на двамата творци, които за нищо на света не искат усещането за Гърция да изчезне. Впрочем не само старото вино и старото приятелство, изпитано в годините, свързва Захари Каменов и Вежди Рашидов. Безпогрешният им усет за красивото ги е заковал в Гърция, откъдето заминаването е едно досадно и дори мъчително усилие. Има само един изход от тази ситуация и той е предварително да си обещаеш, че отново се връщаш. При това колкото се може по-скоро.
Изложба на един дъх. Както се случва голямото влюбване. По-точно изложба от голямото влюбване в Гърция на един дъх. За да видим новия Вежди като акварелист, който се радва като малко дете на цветните рекички от бои, които текат една през друга върху листа. Или да се срещнем със забравения Захари от онези години – една изоставена във времето кавалетност, която директно и по младежки предава любовното послание. Двата керамични ангела на живописеца само допълват душевните му вълнения, а бронзовите фигури „Конник“ и „Глава“ на Вежди са в експозицията, сякаш защото авторът не иска да забравяме, че всичко в човек тръгва отгоре надолу и че по тези земи сме дошли на коне, а към днешна Гърция пътуваме бързо с много конски сили.
Иначе за протокола: изложбата бе открита два дена преди рождения ден на Вежди. На откриването присъстваха приятели на двамата художници. Няколко посланика, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, министърът на културата Кръстю Кръстев и няколко бивши министри и депутати също уважиха артистите. А Захари Каменов ми подшушна на ухо, че откакто приятелят му Вежди не е в политиката, се е върнал към истинския живот.
Иво ДИМИТРОВ